В съботите в периода около Пурим и Песах в синагогата четем четири специални допълнителни – мафтир – четения, известни като Арба Паршийот (Четирите параши). Четирите съботи са наречени според четенията: Шабат Шекалим, Шабат Захор, Шабат Пара и Шабат Ахóдеш.
Шабат Шекалим се отбелязва в съботата преди Рош Ходеш Адар или на самия Рош Ходеш Адар, ако той се пада в събота. На Шабат Шекалим четем мафтир от парашат Ки Тиса (Шмот, 30:11–16).
Мафтирът описва преброяването на израилтяните по времето, когато те странстват в пустинята. Вместо да бъдат броени директно, на всеки мъж над 20-годишна възраст е заповядано да даде по половин шекел за изграждането и поддръжката на Мишкана – подвижното светилище, което е използвано до момента, в който Храмът намира своето постоянно място в Йерусалим. След като всички средства били събрани, чрез тях можело да се изчисли броят на хората, които пътували заедно из пустинята.
По-късно събирането на половин шекел се превръща в ежегодна практика и се извършва навреме за първия ден на месец нисан. Затова четем този мафтир месец по-рано – като напомняне.
В афтарата четем за цар Йоаш от Юдея (IX в. пр.н.е.), който се възкачва на престола едва на седемгодишна възраст, след като баба му, злата царица Аталия, избива почти цялото му семейство. По време на последвалия преврат Аталия също е убита, а Йоаш е бил укрит в Храма от съпругата на първосвещеника Йоада.
По сефарадския обичай четенето започва от края на глава 11, където Йоада и народът на Юдея отиват в храма на чуждия бог Баал и разрушават идолите там. След това те извеждат Йоаш от скривалището му и го възкачват на престола.
Както сефарадите, така и ашкеназите четат от глава 12, в която цар Йоаш нарежда всички пари, които се донасят в Храма, да бъдат заделяни за неговия ремонт, тъй като сградата е претърпяла сериозни щети.
След 23 години цар Йоаш забелязва, че въпреки заповедта му никакви ремонти не са били извършени. Той призовава Йоада, който взема сандък, пробива отвор в капака и го поставя до олтара в Храма.
От този момент нататък свещениците пускали всички дарения, донесени в Храма, в този сандък. Когато той се напълвал, Йоада и царският писар преброявали парите и ги предавали на работниците, които се занимавали с възстановяването на Храма. Средствата били използвани за заплащане на дърводелци, работници, зидари и каменоделци, както и за материали като дърво и дялан камък.
Точно както Б-г заповядва на народа да дарява средства за поддръжката на Мишкана, така и Йоаш и Йоада създават устойчива система, която да гарантира, че ще има достатъчно средства, за да бъде Храмът поддържан чист, красив и достоен.
Нека примерът на Шабат Шекалим ни вдъхновява към отговорност, споделена грижа и единство. Нека нашата общност бъде благословена с мъдрост да изгражда, със сърце да дарява и със сили да поддържа духовните и веществените си домове.
Шабат шалом.
