Афтарата за Насо въвежда темата за назира – човек, който поема доброволен обет да се въздържа от определени неща, включително от вино и от подстригване на косата си. Афтарата разказва историята за раждането на Шимшон – най-известния назир в Библията.
Афтарата започва с това, че един ангел идва при жена от племето Дан, която не може да има дете. Един ден ангелът я посещава и ѝ съобщава, че ще забременее и ще роди син. Тя не трябва да пие алкохол, нито да яде нищо нечисто, защото още от утробата ѝ нейният син ще бъде Б-жи назир.
Ангелът обяснява, че детето, което ще се роди, ще бъде назир и ще започне да избавя Израел от потисничеството на филистимците. Ангелът казва също, че бръснач никога не бива да докосва косата на момчето – знак за неговия обет и за посвещението му на Б-г.
Жената отива при своя съпруг Маноах и му разказва за ангелското посещение. След като чува думите ѝ, Маноах се обръща с молитва към Б-г: „Моля Те, нека Б-жият човек, когото изпрати, дойде отново при нас и ни научи какво да правим с детето, което ще се роди.“
На следващия ден ангелът отново се явява на жената, докато Маноах не е с нея. Тя бърза да повика съпруга си и му казва, че човекът, който е дошъл предишния ден, се е върнал. Маноах отива при ангела и го пита: „Когато думите ти се сбъднат, какъв трябва да бъде начинът на живот на момчето и какво трябва да прави?“
Ангелът отговаря, като отново подчертава значението на обета: жената трябва да се пази от всичко, за което ѝ е било казано – да не пие вино или силно питие и да не яде нищо нечисто. Всичко, което ангелът е заповядал, трябва да бъде спазено.
Маноах предлага да приготви ядене за ангела, но ангелът му казва, че ако желае да принесе жертва, тя трябва да бъде принесена на Б-г. Така ангелът подсказва, че честта и благодарността не принадлежат на пратеника, а на Този, Който го е изпратил.
Когато Маноах пита ангела за името му, ангелът отговаря: „Защо питаш за името ми? То е чудно.“ Тогава Маноах принася жертва на Б-г, а когато пламъкът се издига от олтара към небето, ангелът се възнася в пламъка. Маноах и жена му падат по лице на земята, осъзнавайки, че са станали свидетели на Б-жие откровение.
След това жената ражда син и го нарича Шимшон. Детето расте, а Б-г го благославя. Духът на Б-г започва да го води и подготвя за неговата мисия – да бъде сила, надежда и начало на избавление за Израел.
Благословия към общността
Нека тази афтара ни напомни, че всяко дете, всеки човек и всяка душа носят в себе си възможност за святост, мисия и благословия. Нека Б-г благослови нашата общност с мъдростта да разпознаваме даровете, които са ни поверени, със силата да ги пазим и с отговорността да ги насочваме към добро.
Нека, както при Шимшон, и в нашия живот да има моменти, в които Б-жият дух ни вдъхновява да бъдем смели, достойни и верни на своя път. Нека домовете ни бъдат изпълнени със светлина, децата ни – с благословия, а общността ни – с единство, надежда и мир.
Амен и Шабат шалом!
