В парашата научаваме за трите изречения, които определените за служещи в Храма – Коеним трябва да произнесат и да благословят народа при различни церемонии. Макар почти всичко от ритуалите, свързани с Храма да е изчезнало и до днес в сутрешната молитва, ако присъстват хора, които са наследници на Коеним, благославят народа със същите три изречения:
Нека Б-г те благослови и защити.
Нека Б-г направи Своето Лице да свети над теб и да е щедър към теб.
Нека Б-г обърне лицето Си към теб и да те дари с мир.
Прекрасни пожелания и благословии и спокойно можем да си представим каква е причината да се използват и до днес – те са актуални, кратки и ясни.
Но според равините в Талмуда има едно условие. За кого се отнасят тези три благословии. И те обясняват, че ако човек отиде и присъства в Храма, когато те се произнесат, то те се отнасят до него. Което разбира се е логично – човекът е там, дошъл е за церемонията, чува и се възползва от благословията. Равините обаче добавят и хората, които се намират далеч от Храма, в полето и работят и няма как да стигнат до самата церемония. Което също бихме могли да разберем – все пак тези хора може би искат да стигнат до церемонията, да чуят благословиите, но поради разстояние и задачи – нямат как.
Благословиите обаче не се отнасят до хората в Йерусалим – тези, които лесно могат да дойдат до Храма и да чуят, но избират да не го правят.
И именно тук е интересният урок на тазседмичната параша. Тя ни представя едни прекрасни пожелания, които се отправят към целия народ с молба за мир, благоденствие и защита. Но не и към тези, които не биха направили никакво усилие. Те не получават тези пожелания.
Днес живеем в свят на удобства. Храната ни е предварително обработена, транспортът ни е уреден, цялата световна информация е в джоба ни. И това води до желанието всяко нещо да бъде удобно и съобразено – когато ние решим и поискаме. Но има неща в света, в живота, които не могат да бъдат повикани и поискани с натискане на копче на дистанционното. Има преживявания и емоции, които ти се случват ако си на точното място в точното време и само минута по-късно вече няма как да ги изпиташ. Именно за това говори и параша Насо – за силата на момента, на това да бъдеш част от нещо, което сега е тук и след малко ще е в историята.
Коеним са символ на вечността – те предават един и същи ритуал от поколение на поколение и следват едни и същи традиции – при тях лесно можем да решим, че времето е спряло. Но с този ритуал ние виждаме, че те успяват и да живеят в сегашния ден, да намерят нещо, което ако го пропуснеш, няма как да го получиш обратно.
Така че нека последваме техния пример и да се опитаме да живеем в настоящето и да видим и усетим благословиите и пожеланията, които светът около нас има към нас.
Шабат Шалом
Максим Делчев, председател на ЦИДС
