Тази седмица в параша Ницавим, която четем дни преди Рош Ашана, можем да открием една от най-красивите и същевременно загадъчни заповеди в Тората:
Със сигурност тази мицва, която ти давам днес, не е прекалено тежка за теб и не е отвъд твоя обхват. Не е в небесата, така че да кажеш – кой сред нас може да се качи в небесата, така че да я вземе и свали за нас, за да я спазваме? Нито е под водата… Не, тя е толкова близко до теб – в твоята уста и в твоето сърце, за да я спазваш.
Изключително силни думи, които ни карат да си зададем един въпрос – коя е тази мицва/заповед, която е толкова ясна и така близко до нас, че е в устата и сърцето ни. И истината е, че Тората мълчи по този въпрос. Текстът не ни казва директно нищо и оставя задачата по разгадаването на мистерията за „най-близката заповед“ на коментаторите.
И може да намерим много различни версии на това какво значи тази мицва. Според РамбаН например това се отнася до цялата Тора. Според големия италиански равин Овадия бен Яков Сфорно тук се говори за тшува – процеса по признаване на грешка, разкаяние и търсене на поправянето ѝ.
И именно в деня преди Рош Ашана не мисля, че има по-добро тълкуване на заповедта, която трябва да ни е близка и да е в устата и в сърцето от това на Сфорно. Защото, замисляйки се над делата си и над моментите, в които сме постъпили зле – особено с други хора, често си казваме, че е невъзможно да се поправим, че няма как самите ние да поискаме прошка – че това ще е толкова трудно, като да стигнем до небесата.
А всъщност не е. Изисква се само да усетим желанието си да се извиним и да се поправим, и да поправим станалото, и тогава думите сами ще дойдат в устата ни. И ще станат близки до нас.
Смята се, че имаме времето до Йом Кипур да постигнем тшува – да поправим това, което сме объркали. Не знам дали времето е достатъчно, но със сигурност не е, ако смятаме, че този процес е сложен и далечен. Затова трябва да започнем от днес – ден преди Рош Ашана, и да се опитаме да поставим делата ни и промяната не някъде навън и надалеч, а вътре в нас – в сърцето и устата ни. И оттам става много по-лесно.
Шана това и Шабат Шалом.
