Втората ни параша тази година – Ноах, разказва историята на Ной и Потопа. Тази година нашите тълкувания се насочват към афтарата – допълнителния текст от книгите Невиим – Пророци, които се четат след парашата. Тази седмица афтарата отново е от книгата на Исая. И в нея намираме следния текст:
За мен това е като водите на Ной. И Аз се заклех, че водите на Ной никога повече няма да наводнят света. И затова обещавам, че няма да съм гневен вечно към вас… (Исая 54)
Исая живее в периода на вавилонското изгнание – първата голяма тежка катастрофа за еврейския народ. И неговите текстове описват както тъгата и скръбта, така и надеждата, че това ще е временно.
И Исая се връща към важен момент от историята на Ной – момента, когато след края на Потопа чрез дъгата Б-г обещава, че никога повече няма да причинява това на света.
И това е важно напомняне. В тъжни и трагични моменти често можем да си кажем, че няма как да е по-зле и че това е най-тежкото, което може да ни се случи. Да се заредим с черногледство и отчаяние.
Но тогава трябва да си припомним дъгата. И обещанието на Б-г за това, че в крайна сметка ние ще се преборим и ще преживеем и този потоп, и този проблем.
В началото на годината сме все още, но тя със сигурност няма да е лека. И пожеланието ми е да помним, че дъгата е там някъде горе и че след бурята тя ще се появи и ще ни напомни, че светът ще продължи напред, по-светъл, надявам се, и по-добър.
Шабат шалом.
