Пекудей – 29 март

В последната параша от книга Шмот - Пекудей, големият проект, който заема цели четири параши – построяването на Мишкана, приключва.

Еврейският народ организира, събира материали и построява място, което да служи като дом за Б-г. В края на проекта Тората ни информира:

И когато Моше видя, че всички дела са извършени както Б-г ги беше заповядал и че са приключени – той ги благослови.

Немският равин рав Хирш разглежда този момент и базирайки се на мидраш, обяснява:

В целия процес ролята на Моше е да наблюдава дали всичко се случва така както е било заповядано от Б-г. Сред еврейския народ цари ентусиазъм и всеки прави дори повече, отколкото се очаква от тях. Но въпреки това нищо не е отвъд първоначалните изисквания и никой не прави повече, отколкото е било планирано.

Рав Хирш ни посочва един много интересен баланс в ролята на Моше. До този момент той е човекът, който предава заповедите – казва на хората какво трябва да правят и очаква тяхното изпълнение. И често до този момент това не среща ентусиазъм сред хората. Но тук е обратното – народът прави дори повече, отколкото се очаква, и Моше е притеснен – може би те от желание ще направят нещо, което противоречи на правилата. Когато ентусиазмът липсва, Моше е там, за да го създаде, да припомни и да научи хората на това, което им липсва. Когато в случая ентусиазмът е налице, той трябва да е готов да го намали и да осигури, че няма да излезе извън рамките, и когато види, че всичко е по план, да похвали и да благослови хората.

Това е и пожеланието ми тази седмица. Има моменти, в които нямаме желание и ентусиазъм и тогава ни пожелавам да имаме някой като Моше, който да ни подтикне към действие. Но се надявам, че в останалите мигове, когато пък кипим от желание и ентусиазъм, около нас пак ще има някой  Моше, който да ни провери дали следваме плана и да ни благослови накрая.