И по този повод и аз бих искал да се върна на един особен момент от историята, а именно, когато Моше, търсейки една от овцете на тъста си Итро, се натъква на горящ, но не изгарящ храст в средата на пустошта. Той се приближава към него и оттам започва историята на спасението и водачеството на Моше.
И текстът ни казва:
И Б-г му се показа измежду трънливите храсти.
Ние толкова често сме чували тази история, че тя не ни прави впечатление и едва ли се питаме защо Б-г избира именно да се покаже измежду храсти, и то трънливи, а не примерно от дърво?
В един популярен мидраш раби Йосей казва: Защо Б-г говори измежду храстите? Храстът с тръни има една специфика – ако човек си вкара ръката навътре, той не го драска, защото бодлите са насочени надолу. Но ако реши да си махне ръката, тръните ще го избодат. Същото се случва и с Египет – когато еврейският народ слиза там, той е посрещнат с добре дошли, но когато решава да си тръгнe – египтяните гo поробват.
Мидрашът напомня за нещо много важно в прочита на историята на Изхода – това не е епизодична история. Не е просто изолиран случай, в който нашите прадеди попадат, и никога повече не се повтаря – не, потисничеството и до днес е метод за управление, в който за съжаление много държави се впускат.
Но за да разберем тази история и поука, трябва да я преживеем. Моше никога не е преживявал потисничеството. Той израства в двореца, след което бяга в пустинята и не познава истинската сила на робството и потисничеството. Затова Б-г трябва да му се яви именно от трънлив храст, трябва да го предизвика да се убоде, за да усети и да разбере.
Така е и с нас. За радост живеем в свят и в държава, където няма потисничество. И можем спокойно да празнуваме каквото решим и когато преценим. Но именно на Песах ние трябва да влезем в ролята на Моше и да се убодем на храста.
Не да преживеем робството, но в тези дни на празника чрез храната, която ядем, чрез стъпките на седера или дори чрез размишление над тези теми е важно да почувставаме тръните и да чуем гласа, който да ни накара да вземем мерки и да помогнем на света да стане по-добър.
Което пък може би е най-важната ни задача тук и сега.
Хаг Самеах!
Шабат Шалом!
Максим Делчев, председател на ЦИДС
