В края на тазседмичната параша Пинхас, научаваме законите, свързани с Рош Ашана. И текстът казва следното: „На първия ден на седмия месец, да бъде свещено тържество за теб. Да не работиш в твоята работа и да го спазваш като спомен и звукът на шофара се чува“. Което обаче въобще не ни звучи като Рош Ашана. Първо защото днес ние възприемаме Рош Ашана като Нова година, като време за вглеждане и самооценка. Докато Тората всъщност нито говори за нова година – за седмия месец, нито за вглеждане и самооценка. Единственото, по което можем да познаем, че това е Рош Ашана е звукът на Шофара.
Но и това не е абсолютно задължително, защото ако погледнем към предишните страници в книга Бамидбар, ще видим, че шофарът е част от отбелязването на новия месец. Тоест реално текстът по-горе говори за един празник, който няма нищо общо с днешната Рош Ашана.
Но как е станала тази трансформация? Ибн Езра – един от коментаторите на Тората обяснява, че смисълът се крие в думата спомен. Това не е обикновен момент от годината, в който звучи шофар. Това е моментът за спомен за всички моменти досега, които са се случили през годината – за всички звучения на шофари – за доброто, което се е случило и за лошото.
Шофарът има разбуждащ звук, но той може да е и боен, може да е и звук на тъга. Чрез тази заповед ние създаваме спомени под формата на звуци, които веднъж в годината да си припомним и да се вгледаме в тях.
До тазгодишната Рош Ашана има два месеца. Нека се опитаме да създаваме повече звуци, повече спомени и повечето от тях- прекрасни.
Шабат Шалом
Максим Делчев, председател ЦИДС
