Афтарата за параша Пинхас представя последната и може би най-известна библейска история за пророка Елияу. Той живее по време на управлението на злия израилски цар Ахав и още по-жестоката му царица Изевел. Елияу става известен с чудесата, които извършва, и с безкомпромисната си борба срещу идолопоклонничеството. Афтарата започва малко след като Елияу е убил 450 поклонници на Баал.
Изевел научава за това, което Елияу е направил и изпада в ярост. Тя се заклева, че още на следващия ден съдбата на Елияу ще бъде същата като съдбата на онези, които той е убил. Уплашен, Елияу бяга, за да спаси живота си. Той се спира под един храст в пустинята, напълно изтощен и обезсърчен. „Достатъчно! Б-же, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си“, казва той в отчаяние (19:4).
Елияу заспива, но е събуден от ангел, който го подканя да хапне питка и да пие вода, появили се чудодейно до него. Елияу яде и пие, но отново заспива. Ангелът е настоятелен и го събужда втори път, като му казва да яде и пие, защото му предстои дълъг път.
Със силата, която получава от тази храна, Елияу върви четиридесет дни през пустинята, докато стига до Б-жията планина Хорев. Там намира пещера и прекарва нощта в нея.
Докато е в пещерата, Б-г се явява на Елияу и му задава силен, почти екзистенциален въпрос: „Какво правиш тук, Елияу?“ (19:9).
Елияу отговаря с монолог, в който защитава своята отдаденост към Б-г: „Аз ревностно се борих за Б-г, защото синовете на Израел оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и убиха с меч Твоите пророци. Само аз останах, а те търсят и моя живот“ (19:10).
Вместо да отговори директно на думите на Елияу, Б-г го извежда от пещерата и му показва няколко могъщи явления. Първо Б-г изпраща силен вятър, който разцепва планини и разбива скали – но текстът ни казва, че Б-г не е във вятъра. След това Б-г предизвиква мощно земетресение – но отново се казва, че Б-г не е във земетресението. После идва силен огън – но и в огъня не е Б-жието присъствие. Накрая идва тих, тънък глас.
„Какво правиш тук, Елияу?“ (19:13) – Б-г задава същия въпрос втори път. Но Елияу остава непреклонен дори след като преживява вятъра, земетресението, огъня и тихия глас. Той отговаря със същите думи, както преди: „Аз ревностно се борих за Б-г… Само аз останах…“ (19:14).
В този непроменен отговор виждаме трагедията в живота на Елияу. Тихият, тънък глас е Б-жият опит да му покаже, че ревността, бурята, огънят и големите чудеса невинаги са най-добрият начин да се служи на Б-жията воля. Но Елияу е човек, който познава езика на огъня и строгосттая и не успява напълно да приеме урока на тишината.
В последните стихове на афтарата Б-г възлага на Елияу да помаже нов цар в Арам, нов цар в Израел и нов пророк в Израел – Елиша. С назначаването на Елиша Елияу на практика започва да предава своята пророческа мисия. В края на афтарата, когато Елиша моли да целуне родителите си за сбогом, преди да последва Елияу, остава надеждата, че може би Елиша ще изгарди по-човечно, по-балансирано и по-състрадателно лидерство за Израел.
Връзката с параша Пинхас
Пинхас и Елияу са две от най-известните фигури в Библията, свързани с ревностната защита на Б-г. В тази афтара Елияу сам описва себе си като радетел за Б-г, а текстът на Тората описва Пинхас като защитник, който с насилствен акт прекратява публичното прегрешение на израилтянина и мидиянката. Макар Тората да изглеждая че подкрепя ревностното служение на Пинхас, изборът именно на тази история за Елияу като афтара може би ни напомня, че това невинаги е най-добрият път.
Някои еврейски традиции не само сравняват Пинхас и Елияу, но дори стигат дотам да кажат, че те са една и съща личност. Тъй като Тората никога не разказва за смъртта на Пинхас, а Елияу е описан като възнесен към небето в колесница, без да умре по обичайния начин, се появява идеята, че нито един от двамата не е умрял напълно – и че Елияу е по-късното проявление на Пинхас. Това би обяснило общите им качества, както и избора на тази афтара за параша Пинхас.
Но може би най-дълбокото послание на тази афтара е именно предупреждението, че истинската служба на Б-г невинаги се проявява в сила, шум и огън. Понякога Б-жието присъствие се разкрива в тишината, в сдържаността, в способността да чуем другия и в мъдростта да изберем мир вместо разрушение.
Благословия към общността
Нека параша Пинхас и афтарата за Елияу ни напомнят, че усърдието за постигане на справедливост трябва винаги да бъде водена от мъдрост, смирение и любов към живота. Нека имаме силата да защитаваме истината, но и да притежаваме чувствителността да разпознаваме кога Б-жият глас идва не чрез буря, земетресение или огън, а чрез тихия, тънък глас на съвестта.
Нека в домовете ни има спокойствие, в думите ни – мярка, в делата ни – справедливост, а в сърцата ни – способност да чуваме тихия глас на Б-г.
Шабат шалом!
