Тази седмица парашата ни започва по много интересен начин. Моше в своята прощална реч обяснява на евреите, че ги чакат или благословии, или проклятия, и добавя:
И така ще стане, че когато Б-г, вашият Г-д ви доведе до земята, за да я притежавате, да дадете благословия на планината Герисим и проклятие на планината Ебал.
Именно това изречение обърква коментаторите. Какво е значението на тези две планини и защо именно там ще се получат благословиите и проклятията? Затова и един от големите равини на последните два века рав Самсон Рафаел Хирш казва:
Герисим и Ебал са двата върха на планините в земите на Ефраим, които имат огромна разлика в това как изглеждат една спрямо друга. Герисим е на юг от Шхем и има красиви зелени поляни, отрупани с плодни дървета. Ебал пък от своя страна е стръмен северен хълм, който, макар и с малко по-висок от Герисим, е тотално лишен от растителност. Изправени един от друг, те са наистина изключителна картина на благословия и проклятие.
И двата растат на една и съща почва, и двата се напояват от един и същи дъжд и роса – дишат един и същи въздух и се опрашват от едни и същи пчели и все пак Ебал е празен и сух, а Герисим – изпълнен с растителност... Сякаш двата хълма са направили своя избор.
Моше представя двата вида последствия – благословии (успехите на хората) и проклятията (неуспехите им), не като случайно стечение на обстоятелствата или зависимост от външни фактори, а напротив – като лично и персонално решение на всеки човек. Ние имаме възможност да постигнем благословии. Те няма да ни се дадат автоматично само защото живеем еди-къде си или се раждаме в определен тип семейство. Ние трябва да се преборим за тях.
Всички искаме да сме като плодородния зелен хълм, но трябва да се постараем за това. И да работим всекидневно, а не да очакваме, че ще се случи автоматично.
Това е и пожеланието ми тази седмица. Да знаем, че има благословии и проклятия, и да изберем да постигнем благословиите.
Шабат Шалом.
