Когато Шабат съвпада с началото на нов еврейски месец (Рош Ходеш), както e този Шабат, в края на седмичното четене на Тората се чете и специален мафтир за жертвоприношенията на Рош Ходеш, а също така се изпълнява специална афтара от книгата на пророк Исая.
Тази афтара засяга няколко теми – от обичайните, от Бог като Създател на света и Неговото всеобхватно величие, до по-необичайни образи, включително разширено пророчество, в което Бог е представен като акушерка, помагаща на Цион да роди своя син. Присъстват и теми за всеобщо поклонение, при което всички народи ще признаят Божията слава, а евреите от целия свят ще бъдат събрани в Йерусалим, за да станат левити и свещеници.
Афтарата започва с въпрос за построяването на нов храм: „Къде бихте могли да Ми построите дом?“ (66:1). Това припомня пророчеството в периода след завръщането от Вавилонския плен, когато на изгнаниците е позволено да се върнат в родината си. Бог заявява Своето универсално величие, което не може да бъде побрано в никаква сграда. На хората им е напомнено, че Бог не се впечатлява от ненужни жертви и няма да даде изкупление на онези, които ги принасят, а след това се връщат към отвратителните си дела.
В средната част на афтарата пророк Исая описва Цион като бременна жена, а Бог – като акушерка, която помага при раждането. Раждането е чудотворно, защото минава безболезнено. Еврейският народ и градът Йерусалим са символично преродени и изкупени. Исая призовава: „Радвайте се с Йерусалим и се веселете заради него всички, които го обичате!“ (66:10). Когато Цион кърми детето си, от гърдите ѝ тече „мляко на утеха“, което укрепва народа и му вдъхва дълбока вяра в Бога. Женската образност тук е силна и необичайна за Библията, където Бог по-често се описва като баща, отколкото с майчински образи.
След това Исая описва времето, когато всички народи ще видят знак и ще се съберат, за да признаят Божията слава. Евреите, разпръснати по света, ще бъдат доведени обратно в Йерусалим „с коне, колесници, мулета и камили“ като чист дар за Бога. Някои от тях ще бъдат избрани за левити и свещеници.
Накрая пророкът говори за вечността на тази промяна: „От новолуние до новолуние и от събота до събота всяка плът ще идва да Ми се покланя“ (66:23). Това свързва афтарата с Рош Ходеш по два начина. Първо, чрез силната женска символика, която напомня за връзката между жените и месечния цикъл на луната. Второ, чрез самото споменаване на новолунието като универсален момент на поклонение. За разлика от други празници новолунието и Шабат са свързани с общочовешки преживявания – всички виждаме луната и всички отбелязваме течението на времето.
Така Исая предсказва бъдеще, в което всички хора ще се обединят, за да прославят Бога, Създателя на небето и земята.
Пожелавам и на нас обединение и мир – по-често да сме заедно и да работим успешно за големите проекти и идеи, които имаме като народ и общност.
Шабат шалом!
