Десет от тях се връщат с тежък и плашещ доклад – земята е хубава, но е населена от страшни хора. „Ние изглеждаме като скакалци и със сигурност те ни виждат такива“. Тяхната история е изпълнена с разкази за великани, за страшни хора и за невъзможна мисия.
Но заедно с десетимата са и Калев и Йошуа, чийто разказ почива на сходни факти, но е тотално различен. Те разказват за плодородната и хубава земя, за това, че има страховити народи, които я населяват, но те са преодолими и еврейският народ вече е видял достатъчно чудеса, за да знае, че ще се справи и с това предизвикателство.
Това, което често хората пропускат в историята на съгледвачите, е че те споделят едни и същи факти. Че техните истории са сходни. И в същото време са противоположни. Те виждат едно и също, но призмата, през която гледат е различна.
Десет от тях са настроени песимистично. Те виждат предизвикателствата и в техните очи стават дори по-големи отколкото са. Те се смаляват в очите на опасността и са готови веднага да избягат. Двама пък виждат ситуацията оптимистично. Те са готови да се впуснат веднага в битка.
Ако нещо сме научили последните години, е че фактите имат свои трактовки. И никога не са просто факти и че всеки гледа нещата през своята призма, през своето разбиране. Някои виждат опасност, а други възможност.
Казах в началото, че историята на съгледвачите е един от най-големите провали на еврейския народ в пустинята. Но може ли той да е по-голям от Златния телец, например? От отричането на една от първите заповеди, които Б-г е дал на народа – да нямат идоли? Всъщност, да. Според много тълкуватели именно историята с шпионите води до 40-те години на престой в пустинята и смяната на поколенията.
И проблемът не е в 10-те съгледвачи. Проблемът е във всички слушащи, в народа, който ги посреща, който не успява да чуе двете мнения – негативното и позитивното и да отсее личното мнение, страхове и разбирания, за да стигне до фактите, че земята ги очаква и макар трудно, те трябва да поемат по този път.
Живеем във време, в което отвсякъде фактите биват представяни през личното мнение. През анализ, през коментар. През „аз смятам, че …“. И те или са апокалиптични, или прекалено оптимистични. И ние, като еврейският народ в пустинята, имаме две възможности – да се лутаме между личните мнения и трактовки още дълги години, докато не дойде следващото или по-следващото поколение, или да изровим реалните факти изпод мненията и да продължим напред. Към бъдещето. Започвайки от този Шабат.
Шабат шалом
Максим Делчев, председател на ЦИДС
