В седмичната параша тази седмица се разказва как Надав и Авиху принасят „чужд огън“ в Скинията като жертва. Но тъй като Б-г не е поискал такова приношение, те са наказани със смърт. По подобен начин в Афтарата за параша Шмини четем за събитие, в което някой се опитва да се намеси по отношение на Свещения ковчег против Б-жията воля и също бива наказан.
В началото на Афтарата цар Давид събира най-добрите си мъже – 30 000 души. Той се подготвя да пренесе Кивота от дома на Авинадав, където го е пазил, до достойното му място в Йерусалим.
Ковчегът е натоварен на кола, водена от синовете на Авинадав – Уза и Ахио. Тридесетте хиляди израилтяни съпровождат Кивота с голямо тържество, танци и музикални изпълнения. Но когато шествието минава край едно място и воловете разклащат колата, Уза протяга ръка, за да подпре Кивота. И въпреки добрите си намерения той мигновено е поразен от Бог, защото го е докоснал.
Съвсем разбираемо е, че това изпълва със страх Давид. „Как да дойде при мен Кивотът на Г-да?“ – пита той, уплашен, щом дори едно докосване е довело до смъртта на Уза, то пренасянето му в столицата може да донесе гибел. Затова Давид оставя Кивота за три месеца в дома на Овед-Едом Гетееца.
След тези три месеца научаваме, че „Г-д благослови Овед-Едом и целия му дом“ (6:12), и тогава Давид решава да направи втори опит да пренесе Кивота в Йерусалим. Този път той взема допълнителни предпазни мерки. Заедно с носачите на Кивота принася жертва след всеки шест крачки.
Студено посрещане
Когато достигат Града на Давид, Михал – една от жените на Давид и дъщеря на Саул, предшественик и дългогодишен съперник на Давид – вижда шествието на танцуващите израилтяни начело с Давид. Тя излиза напред и саркастично го упреква: „Колко се е прославил днес царят на Израил, като се е показвал пред слугините като някой безумен човек!“ (6:20).
Давид ѝ отвръща, че танцува, за да почете Б-г – същия Б-г, Който е избрал него, а не Саул, за цар. Междувременно Михал е наказана с бездетност заради язвителните си думи.
Плановете за Храма
След като Ковчегът е внесен в Йерусалим, Давид скърби от това, че той пребивава във временно жилище, а не в постоянен Храм. Давид посочва тази ирония пред пророк Натан: „Ето, аз живея в кедров дворец, а Кивотът Г-ден стои в шатра!“ (7:2).
Същата нощ Натан получава пророчество, в което Б-г хвали доброто намерение на Давид, но не му позволява сам да построи Храма. След смъртта на Давид, обещава Б-г, неговият син ще построи Храма, а Бог ще утвърди Давидовия дом и царската му линия завинаги.
Тази Афтара ни напомня колко тънка е границата между искреното желание да служим на Бога и необходимостта да го правим със смирение, почит и вярност към Неговата воля. Понякога дори добрите намерения не са достатъчни, ако липсват благоговение, мярка и разбиране за святостта.
Нека тази седмица поемем урока, че истинската близост до Всевишния изисква не само ентусиазъм, но и вътрешна дисциплина, уважение и чистота на сърцето. Нека се учим от радостта на Давид, от страха му, от смирението му и от копнежа му да създаде достойно място за Б-жието присъствие.
Нека Всевишният благослови нашата общност с мир, здраве, мъдрост и духовна сила. Нека в домовете ни има благословение, както в дома на Овед-Едом, нека в сърцата ни има благоговение и радост, както у Давид, и нека бъдем удостоени да градим общност, изпълнена със святост, добрина, единство и надежда.
Шабат Шалом!
