На осмия ден Моше повика Аарон и неговите синове и мъдреците на Израел.
И естествено основният въпрос, който вълнува нашите мъдреци, е защо това събитие трябва да се случи точно на осмия ден. Един от големите испански равини Рабейну Бахия в своите размишления над парашата цитира мидраш, който говори за важността на осмия ден.
Осмият ден те кара да не си фриволен и безгрижен… Много хора се радват и са щастливи днес само за да установят утре, че нямат причина за щастие и радост… Когато Б-г създава света за шест дни и го поглежда, той е доволен. Но веднага след Шабат, на осмия ден, той вече съжалява заради Сътворението на човека…
Рабейну Бахия предлага една интересна интерпретация на осмия ден. Осмият ден за него е символ на реализма. На отрезняването. Шест дни Б-г (и съответно ние) работим, на седмия почиваме и се наслаждаваме на постигнатото, a на осмия – на осмия вече реално можем да преценим какво сме постигнали и какво ни липсва.
Точно затова Аарон и синовете му встъпват във важната си задача на осмия ден след освещаването на Храма. Всичко е преминало – веселията, радостта, почивката, и е време да започнат с истинската работа.
И това е страхотен урок за всички нас. Защото често всички ние се залавяме със задачи и проекти и живеем и горим в тях. И накрая, когато те приключат и се обърнем назад, може би се оказва, че не сме успели. И ако липсва този „осмият ден“, няма да разберем какво и как не сме постигнали. Дори и Б-г в своя проект е имал нужда от този осми ден, за да осъзнае къде и в какво е сбъркал.
Така че в навечерието на този Шабат бих искал да си пожелаем да намерим време за нашия осми ден. За реалността и за погледа, който да ни покаже в какво успяваме и къде бъркаме.
Шабат Шалом!
Максим Делчев, председател на ЦИДС
