Защо не всички виждат истината?
Съдията срещу адвоката
Всички сме запознати какво е то съдебно дело. Има обвиняем, има защитник, свидетели и има, разбира се, съдия. Седмичната параша се нарича параша „Шофтим“, или буквално „Съдии“. В нея Моше Рабену говори за това какво е да си съдия и какво най-вече не бива да прави един съдия – да приема подкуп: И подкуп не вземай, защото подкупът заслепява очите на мъдрите и изопачава думите на праведните (Деварим 16:19). Съдия, който приема подкуп от една от страните, може изведнъж да разкрие, че е напълно сигурен, че правотата е абсолютно наистина с тази страна, която го е подкупила!
Тората ни казва какво се случва в сърцето на пристрастния човек. От една страна, има ясна реалност, но от друга – има заслепението на човека. Подкупеният съдия не просто не вижда реалността, а е дори убеден, че подкупилата го страна е права, и няма как другата страна да има изобщо правота. Затова Тората казва две неща. Първо подкупът заслепява, а след това и съдията започва да изопачава реалността.
Нека си представим един стандартен съдебен процес. Съдията заседава, срещу него седи адвокатът на подсъдимия и двамата слушат свидетелските показания. Дали някога се е случвало след изслушване на свидетелските показания адвокатът на подсъдимия да стане и да заяви: „Въз основа на тези ясни показания се убедих, че човекът, когото защитавах досега, е виновен, и препоръчвам на съдията да го накаже с цялата строгост на закона“? Защо никога не може да се случи подобен случай? Защото от позицията си на адвокат той не търси истината, а опитва да защити човека, който му плаща за тази защита. Съдията обаче, който не получава заплащане от нито една от страните, е длъжен да разкрие истината.
Ако човек иска да познава истината за нещата и да живее според тази истина, то той трябва да я търси и издирва по напълно безпристрастен начин. Така че всеки човек, който търси истината и иска да познае своя Бог и своя юдаизъм, трябва първо да попита себе си: „Аз към проучването на истината пристъпвам като адвокат или като съдия? Нима съм освободен от навиците си? Нима съм освободен от удоволствията и удобствата ми, които ме подкупват постоянно? Ако съм зависим от тях – как тогава ще видя истината?“.
Затова човек, който търси истината, трябва да каже на себе си така: „Ако наистина търся истината, нека за момент да оставя настрана всичките си навици. Желая само да изясня какво е наистина правилното, да науча и да знам повече за Твореца на света, за съществуването на Тората от Небето, за въпроса за живота след смъртта. Тогава няма съмнение, че истинският, търсещият човек ще разкрие тази ясна истина, ще се радва на нея и ще пристъпи с любов към промяна на своите навици, като ще изгради нови и по-добри такива. Заедно с това човек ще открие, че дори границите, които са му поставени при използването на удоволствията в света, са предназначени за негово добро, и неговите дни ще бъдат по-щастливи, спокойни и приятни не просто в бъдещия, но и в този свят.
Шабат шалом!
* Текстът е адаптиран по седмичната Двар Тора на Рав Земир Коен.
Шимон Цаир
