Сукот – 11 октомври

Сукот – 11 октомври

В Шабата по време на Сукот за момент спираме с четенето на седмичната параша, което така и така ще завърши след няколко дни по време на Симхат Тора, за да изпълним традицията, четейки текстовете за празника.

И днес бих искал да обърнем внимание на един текст, който по традиция се добавя към Биркат Амазон – благословията след хранене в дните на Сукот. Текстът казва:

Нека Всевишният да възстанови за нас съборената сука на (цар) Давид.

Това е изключително интересно пожелание. Коя е тази сука на цар Давид, която е съборена и която искаме да възстановим? И как си представяме царската сука, знаейки, че по принцип това е временна постройка, изградена от природни материали.

Според повечето коментатори под „суката на цар Давид“ се разбират еврейският народ и еврейската независимост. Че когато се говори за тази сука, всъщност се говори за възстановяването на възможността еврейският народ да се управлява сам и да е независим. Но щом е така, тогава не е ли странно, че сравняваме династията, царствеността и държавата на Давид със сука? Не е ли по-добре да я наричаме къща, дори замък или дори крепост.

Всъщност не – казват нашите мъдреци. Защото къщите и замъците са сгради, които са стабилни – те се построяват, изпълняват своята задача и в някакъв момент може би се разрушават. И ако трябва да се препостроят, след като са съборени, то това е нова къща или нов замък. Всички сме виждали археологически разкопки, при които различни цивилизации преизграждат един и същи град по свой начин, разрушавайки предишното строено.

Еврейският народ не е къща или крепост. А сука. Суката е чуплива и податлива на външния свят – на ветровете и дъждовете. Тя може сравнително по-лесно да бъде съборена. Но след това и лесно да бъде вдигната наново – същата, дори може би по-здрава и по-стабилна.

Нашият народ е минал през всякакви бури и в момента преминава през поредната такава. След дни на Симхат Тора ще празнуваме Тората и ще наведем глави пред най-голямото клане и погром над евреи в този век. Ще си спомним момента, в който нашата сука бе разклатена и почти съборена. И въпреки това две години по-късно ние знаем, че суката ни се издига наново. Може би има нужда от още поправки и подобрения, но каквато и буря да предстои, колкото и да ни наклони, то в крайна сметка ние пак ще успеем да я изправим.

Това е и моето пожелание днес.

Шабат шалом Хаг Самеах.