Парашата започва с думите:
Говори на еврейския народ следното: Когато жена при зачеване и роди след това момче, тя да бъде нечиста за седем дни…
Много въпроси са задавали коментаторите по този текст и са обсъждали, но големият сефарадски тълкувател Ор Ахаим вижда нещо интересно в странната конструкция на изречението. Той казва, че първата част – за зачеването – е излишна, защото е ясно, че майката, ако роди дете, тя със сигурност го е заченала преди това.
Ор Ахаим дава много обяснения на това видимо сложно изречение, но аз бих искал днес да се спра на едно от тях. Там той цитира мистични коментари от книгата „Зоар и Талмуда“ и казва, че човекът е сътворен на два момента по време на Сътворението – тялом на шестия последен ден, но душата и духът му са съществували от самото начало на процеса – от първия ден.
На базата на това той казва, че всъщност тук Тората иска да ни покаже, че процесът на създаване и възпитаване на едно дете не започва от деня преди раждането. Тогава просто се появява тялото на бебето, но процесът по формиране на този човек отдавна е започнал.
На базата на това той самият съветва родителите на детето още от зачеването му да мислят само позитивни неща за него и неговото развитие, да се държат добре и учтиво с хората, така че това да не повлияе на развитието на плода.
Днес, четейки тези неща, лесно можем да си кажем, че Ор Ахаим сякаш е пишел наръчник за млади родители и самоподкрепа – каквито в днешно време има хиляди на пазара. Според мен обаче неговото послание с тази параша е по-различно.
Ор Ахаим ни казва за огромната отговорност, която имаме към следващите поколения. Понякога ние виждаме нашата роля като възрастни само и единствено в това да осигурим физическото порастване на следващите след нас. Да сме сигурни, че ще имат какво да сложат в чиниите си и че ще са добре облечени и здрави.
Което със сигурност е важно. Но тук като че ли фокусът е друг. Защото физическото развитие е това, което идва второ. То е сътвореното на шестия ден. То се появява след раждането. Духовното развитие, възпитанието и образованието са това, което е първата задача за нас като възрастни. И тя започва дори преди детето да се е родило.
И не спира. Продължава дори когато то отдавна е пораснало във физическите си размери.
Затова тази седмица бих искал да отбележа всички хора, които се занимават и грижат в тази насока – родители, учители, възпитатели, педагози, и да ви благодаря за всичко това, което правите за тези, които ще дойдат след нас.
Шабат Шалом.
Максим Делчев, председател на ЦИДС
