Във втората параша от книга Дварим, в която разглеждаме дългата прощална реч и послание на Моше към еврейския народ, намираме интересна заповед, свързана със задължението да помним историята си. Моше казва:
Знай този ден и го постави в сърцето си, че Ашем е Б-г – в небесата горе и земята долу – и няма друг.
Векове наред коментаторите са разбирали под този текст заповед, която ни кара да помним важните моменти от нашето минало, големите събития, които са ни оформили като народ и личности. Раби Израел Салантер, един от големите автори на книги с Мусар – за ценности и личностно развитие, коментира този текст по следния начин:
Тук има две неща. Не е достатъчно просто да знаеш, това знание трябва да бъде прието в сърцето, така че твоята воля и ценности да са в синхрон с това, което знаеш... Има също толкова голямо разстояние между да знаеш и да поставиш в сърцето си, както между знание и безпросветност.
Раби Салантер вижда в тази заповед нещо много важно. Да, добре е да познаваме историята си. Да знаем какво се е случило с нашите предци, с важните моменти, с това, което ни прави народ. Но има опасност тази история да се превърне само във факти. Такива, които да ти помогнат да спечелиш викторина или телевизионно състезание или да впечатлиш в разговор. Но са просто факти. Днес знаеш неща от историята си, утре – малко познати факти за географията на Африка.
Целта на тези събития е да попаднат в сърцата ни. Да намерим ценното в тях. Да успеем да си кажем, че знаем за това събитие и от него научаваме нещо изключително важно и което можем да приложим в живота си. И е част от ценностната ни система.
Не случайно на Песах казваме, че ние сме излезли от Египет и не говорим за хора отпреди векове, защото това е просто знание. Говорим за нас и ние преживяваме този изход от робството, за да осъзнаем колко е важно да не позволяваме подобно нещо да се случва сега. И с други хора.
От една страна, малко е непонятно защо ни е заповядано да учим историята си. Имаме ли нужда от специална заповед за това? От друга – изключително важно е, освен да я научим като факти, да намерим нейния смисъл за нас. И да приложим наученото. Защото само така тя няма да се забрави. И лошото да се повтори.
Шабат Шалом.
