В кулминацията на параша Ваигаш Йосиф разкрива самоличността си пред своите братя, които седемнадесет години по-рано са го продали в робство. Със сълзи и прегръдки синовете на Израел отново се превръщат в едно семейство.
В духа на тази среща и възстановяване афтарата за Ваигаш ни насочва към бъдещо време, когато царствата на Юдея и Израел вече няма да бъдат разделени:
„И ще ги направя един народ в земята… и няма вече да бъдат разделени на два народа“ (Йехезкел 37:22).
Разделението на Израел на две царства — северно царство, свързано с племето Ефраим, и южно царство, свързано с Юда — става около 922 г. пр. н. е. в резултат на неразрешени борби за власт след смъртта на цар Соломон. Северното царство е унищожено и изпратено в изгнание от асирийците през 722 г. пр. н. е., а южното царство е отведено във вавилонски плен през 586 г. пр. н. е. Пророчеството на Йехезкел е изречено през VI век пр. н. е. по време на вавилонското изгнание.
Както често се случва при този пророк, Б-г дава на Йехезкел конкретно действие, което служи като метафора за Неговото послание. Б-г му заповядва да вземе две пръчки и да надпише едната с „Йеуда и синовете на Израел, които са с него“, а другата с „Ефраим и целият дом Израел, които са с него“ (37:16). След това Йехезкел трябва да ги събере, така че да станат една пръчка.
Когато хората го питат за значението на това действие, Б-г му казва да предаде послание за обещание и утеха: „Той ще събере Израел от всички народи и ще го върне в неговата земя. Там Б-г ще обедини царството завинаги. Синовете на Израел повече няма да се оскверняват с грях, защото Б-г ще ги спаси и очисти.“
В това време на избавление Йехезкел обещава, че потомък на цар Давид ще управлява целия Израел. Народът ще върви по Б-жиите пътища, а Б-г ще го благослови:
„Ще сключа с тях завет на мир – вечен завет ще бъде с тях; ще ги утвърдя и умножа, и ще поставя светилището Си сред тях завинаги“ (37:26).
Векове след разделението между Ефраим и Йеуда Йехезкел продължава да мечтае за време, когато всички синове на Израел ще живеят заедно в хармония.
И тази мечта продължава да живее. Дори след края на вавилонското владичество почти изцяло потомци на Йеуда откликват на призива на персийския цар Кир да се завърнат в земята на Израел и да възстановят Храма. Другите племена остават изгубени в изгнание, вероятно асимилирани сред народите, сред които са били разпръснати.
И до днес завръщането на изгубените племена на Израел остава част от мечтата за окончателното избавление.
Нека посланието на Параша Ваигаш и пророчеството на Йехезкел вдъхновяват нашата общност към още по-голямо единство, взаимна подкрепа и чувство за обща съдба.
Нека, подобно на двете пръчки, които стават една, и ние да намираме сили да бъдем заедно – отвъд различията, поколенията и предизвикателствата.
Да бъде общността ни благословена с мир, устойчивост и духовна светлина и да продължи да пази жива връзката между миналото, настоящето и надеждата за бъдещо възстановяване и хармония.
Шабат шалом.
