Което, разбира се, е логично. В последната ни параша от предишната книга Шмот (Изход) ние завършихме процеса по строежа, така че сега е очаквано да започнем да го използваме по предназначение.
И това може на пръв поглед да ни обърка, че параша Ваикра е обикновен текст, изпълнен със закони и правила. Не така смята големият френски коментатор Раши, който още в първото изречение на книгата – „И Б-г повика Моше“ – вижда нещо интересно и необичайно.
Защо, пита Раши, е нужно това изречение? Следващото изречение: „И Б-г му говореше от палатката за срещи“, е важното в случая. Защо Тората има нужда да ни каже, че Б-г първоначално е повикал Моше, а не започва директно със заповедите?
Според Раши тук – в това първо изречение, можем да открием темата на цялата книга – а именно религиозната чистота и нечистота. В детайли ще видим какво трябва да правят свещениците, за да бъдат ритуално чисти, ще видим кои животни имат нечист статут, ще разберем как човек може да се прочисти, ако е станал нечист.
Но каква е връзката с Моше и повикването му? Моше е първият пророк досега в Тората, който е повикван от Б-г. Досега пророчеството – без значение дали идва при еврейски или нееврейски герои – е неочаквано. Б-г се явява, без да предупреди, заповядва и оставя героя да се справя с последствията.
Но тук Моше е повикан. Той има време да се подготви. Има време да се прочисти – да се приведе в подходящ вид и да изчисти съзнанието си от всекидневните си мисли и тревоги, за да може да се срещне с Б-г. На останалите пророци Б-г се явява, когато Той е пожелал и е без значение дали те са готови, или не. Моше не се натъква на Б-г (както по-рано в историята с горящия храст), Моше не се моли на Б-г да го приеме. Моше има уговорена работна среща, за която той се подготвя.
Според Раши това е израз на уважение. От Б-г към Моше, но и от Моше към Б-г.
Но какво можем да научим ние днес от тази среща на Моше с Б-г? Днес нямаме свещеници, няма Мишкан и, честно казано, много от законите, които ще прочетем в следващите седмици от Тората, днес не са валидни. Но принципът е валиден. Духовното, невсекидневното не може да бъде достигнато без подготовка. Не можем в един момент да размишляваме и да се тревожим над сметките за тока и парното и какво ще гледаме по телевизията довечера, а в следващия момент да искаме да сме концентрирани в нещо по-голямо и духовно. Отвъд ежедневните притеснения.
Всъщност именно затова имаме и Шабат. Празник, в който за 25 часа да се откъснем от тези въпроси, да спрем телевизора, да се откажем от новини и притеснения. За да се подготвим точно както Моше – за среща с Б-г. И външно – слагайки най-хубавите си дрехи, но и ментално – прочиствайки мисленето си от всичко ненужно.
Така че този петък ни пожелавам да се подготвим за срещата тази вечер. Среща с духовността.
Шабат Шалом!
Максим Делчев - председател ЦИДС
