Тази седмица прочитаме параша Ваишлах, в която продължава историята на Яаков и срещата му с брат му Есав. Афтарата или допълнителната част, която се чете от Танаха, са думите на пророк Овадия.
И за разлика от останалите пророци, които се фокусират над това какво ще се случи с еврейския народ в бъдещето, тук фокусът е Едом – събирателното име за враговете на еврейския народ – Вавилонската империя, Римската империя и всички останали, които са се изправили с омраза към еврейския народ.
И пророк Овадия казва по отношение на тези народи:
Твоето арогантно сърце те подмами. Ти живя във върховете на скалите, в богатство горе, и си каза в сърцето си: Кой би могъл да ме свали на земята.
И макар и кратка, именно защото тази книга не е съсредоточена върху еврейския народ, а към враговете му, я прави изключително интересна за коментаторите. Според част от мъдреците Овадия е роден и израснал сред народа на Едом – сред враговете на еврейския народ, и в определен момент е приел юдаизма и се е променил и дори е стигнал до това да бъде сред основните министри и съветници на царя в Юдея.
И това, което според коментаторите кара Овадия да смени народа си и религията си, е именно горделивостта и надменността, която вижда у своите. Овадия вижда успеха на собствения си народ, успех, който го изкачва във висините и носи множество богатства и привилегии, но също така със себе си носи и морална поквара.
Той избира да се присъедини към еврейския народ – в края на времето на Първия храм, когато еврейската държава е слаба и съвсем скоро ще бъде разрушена, защото вижда, че не успехите са това, по което се оценява един народ, а по моралното измерение на тези успехи. По-добре е да си част от еврейския народ, който не е силен, но следва своите закони и повели, отколкото родния ти народ – Едом, който търси само успехи и печалба.
Което е важен урок за нас днес – ние, които сме част от еврейския народ, но не сме защитени от това да тръгнем да търсим лесните и бързи успехи, славата и върховете, забравяйки кои са важните и ценни неща в света около нас. И както ще каже Овадия за своя роден народ:
Ще те направя малък между народите и много презрян.
В крайна сметка не успехите остават, не това се запомня от нас, а как сме водили живота си, какви избори сме направили и какви морални граници сме избрали да не прекрачим.
Тази книга е едно предупреждение. Към Едом – враговете на Израел, но и към нас самите и лошото наклонение, което има в нас (Йецер Ара), което всячески би ни подлъгало да бъдем като Едом и да се държим като тях. Което в крайна сметка ще е пагубно за нас.
Пожелавам ни като Овадия да направим правилния избор и винаги да оставаме от страната на ценностите, в които вярваме и според които живеем.
Шабат Шалом.
