Шабат аХодеш е последната от четирите специални съботи, които се отбелязват в седмиците преди Песах. Обикновено тя се пада в последната събота на месец Адар. На този Шабат, освен редовната седмична параша, се чете и специален мафтир от книгата Изход (12:1–20), който е посветен на пасхалната жертва.
В откъса от мафтира Мойсей и Аарон казват на народа на Израел, който все още живее в Египет, да заколи по едно агне за всяко семейство. На хората им е заповядано да вземат от кръвта на агнето и да намажат с нея стълбовете на вратите на домовете си. След това месото трябва да бъде изпечено на огън и изядено от семейството, а каквото остане след храненето, трябва да бъде напълно изгорено. Кръвта върху стълбовете на вратите служи като знак, така че, когато ангелът на смъртта мине през Египет, за да порази първородните, той да отмине домовете на израилтяните. Този мафтир насочва мислите ни към Песах, който предстои само след няколко седмици.
На Шабат хаХодеш се чете и специална афтара от книгата на пророк Йехезкел (Езекиил). В нея пророкът описва новата пасхална жертва, която ще бъде принесена в бъдеще – във времето на Третия храм.
На първия ден от първия месец свещеникът ще вземе кръв от бик и ще я постави върху стълбовете на вратите на Храма, върху четирите ъгъла на ръба на олтара и върху стълбовете на портата на вътрешния двор. Този ритуал ще се повтори и на седмия ден на месеца. След това, на четиринадесетия ден от първия месец, когато започва Песах, ще бъде принесена пасхалната жертва. Така ще завърши пречистването на Храма, на свещениците и на народа.
След това пророк Йехезкел описва и различни подробности, свързани с пречистването на Храма и с жертвените служби. Той дава указания за правилата за влизане във вътрешния двор – както за обикновения народ, така и за царя на Израел, като подчертава реда и святостта, които трябва да съпътстват служението в Храма.
Накрая се споменават и правила относно наследството на израилските царе. Царят може да раздава части от своето наследство на своите поданици, но тези дарове се връщат обратно към царя в Юбилейната година, за да може той да ги предаде на своите наследници. Така се запазва справедливият ред и се предотвратява трайното отчуждаване на царското наследство.
Нека Шабат аХодеш бъде за всички нас начало на духовно обновление. Както новият месец бележи нов цикъл във времето, така и ние да намерим сили за ново начало – с повече вяра, единство и надежда. Нека Всевишният благослови нашата общност със здраве, мир и добрини, да ни даде сила да пазим традициите си и да посрещнем Песах с радост, свобода и светлина в домовете и сърцата си. Не забравяйте, че вече може да се снабдите и с всичко необходимо за празника от Софийската синагога.
Шабат шалом!
