В предпоследната параша от книга Шмот темата отново се връща към изграждането на Мишкана. След като миналата седмица разказът ни представи греха на Златния телец и извинението на еврейския народ и Моше, сега, в отговор на греха, еврейският народ се заема със задачата по изграждането на дом на Б-г сред тях под формата на подвижния Храм – Мишкан.
Първата задача е събирането на материалите и средствата за изграждане и съобразно заръката на Б-г и всички хора събират и даряват нужното за строежа.
И Тората в детайли ни обяснява какво е получено от всяка една група. И така стигаме до следния детайл:
А принцовете донесоха оникси и други скъпоценни камъни за влагане в ефода и нагръдника на първосвещеника и благоухания и масла за помазване и за благоуханния тамян.
И един от въпросите, които веднага можем да си зададем, е кои са тези принцове? Каква е тяхната роля тук и защо те са отделени, след като ние почти нищо не знаем за принцове в последвалата еврейска история.
Тук големият немски равин рав Хирш се наема да обясни. В рамките на историята на Изхода на няколко пъти се появява тази група от „принцове“ – лидери на отделните колена, с които Моше няколко пъти разговаря като представители на отделните групи.
Тук обаче рав Хирш е изключително критичен към тази група и обяснява защо постепенно те отпадат като значение. В списъка от дарители, който Тората изброява, те са на последно място и това предизвиква критиката на коментаторите:
В Мидраш Раба принцовете са критикувани за това, че дават последни. Те са имали очакването, че даренията на хората няма да бъдат достатъчни и те ще добавят всичко останало, което е необходимо, и така ще получат най-високите почести. Оказва се, че обикновените хора дават повече от очакваното и за принцовете остават само финалните детайли – скъпоценните камъни и масла.
Рав Хирш не критикува принцовете за това, че не са били готови да дават достатъчно. Напротив – те са можели да дадат и много повече. Тяхната грешка обаче е, че са решили да се отделят от останалата част от народа. Че не са били готови да даряват заедно с всички хора, а отделно. И искат да покажат, че те могат повече от всички останали.
Затова и според коментарите тяхната роля оттук насетне ще намалява. Защото в еврейството лидерството не е форма на отделяне – не са тези, които по право или по наследство получават някаква форма на признание. Не са тези, които са различни, по-имащи и отделени от останалите, а са тези, които могат да бъдат заедно със своя народ.
Принцовете в днешната параша получават ценен урок. Не бива да чакаш другите да направят малко, за да може ти да се покажеш в добра светлина. Не трябва да изчакаш другите да се провалят, за да може ти да се изявиш.
Това е и моето пожелание към нас тази седмица – да не бъдем принцове. И да не чакаме другите да направят по-малко от необходимото, за да можем ние да блеснем накрая, а да даваме каквото можем винаги. И да вярваме в доброто на всички нас.
Шабат Шалом!
