Тази седмица в параша Вайеце ще продължим с историята на Яков и на неговата трансформация в семеен и праведен човек. Това е в пълен контраст с афтарата – допълнителния текст от ТаНаХа, който четем тази седмица, който ни изпраща в един от т.нар. малки (по размер на текста) пророци – Хосеа.
Хосеа живее във времето след цар Соломон, когато царствата са разделени на две и неговите думи са изключително критични към северното царство, към което той се обръща с името на най-голямото коляно там – Ефраим.
Текстът на пророка съпоставя нравите на хората на север с живота на Яков. В по-голямата част от парашата ни тази седмица Яков живее далеч от земята на Израел – в тогавашната Асирия, където работи за чичо си Лаван. Във времето на Хосеа в афтарата ни северното царство е в близки отношения с асирийската империя и ѝ изпраща годишен данък.
Именно тук започва и сравнението на Хосеа – ако Яков преди векове е успявал да живее в асирийското общество, което е общество на измамни практики и нечестни отношения, то жителите на северното царство, Ефраим, както той ги нарича в текста, са привлечени именно от тези обичаи на обществото – за лесно и бързо забогатяване, за придобивки на гърба на другите хора.
Тази параша и афтара са изключително важен урок за днешното ни време. В крайна сметка Ефраим и северното царство изчезват, след като десетилетия след Хосеа страната е превзета и асимилирана от Асирия. Яков успява да устои на изкушенията на това общество, но Ефраим векове по-късно не. Ние днес не живеем там – не сме в Асирия, но изкушенията на нашето общество – което лесно може да ни каже, че има други пътища към богатство, власт и могъщество – често на гърба на другите и по-бедните и слабите от нас, все още съществуват.
И от нас зависи дали ще отговорим като Яков, или като наследниците на Ефраим. Дали ще се поддадем, или ще откажем да бъдем част от този модел на поведение.
Думите на Хосеа са пророчески, защото именно и векове по-късно си задаваме същите въпроси – ще ни има ли един ден, ако се отдадем прекалено много на имането. Това е и въпросът, който поставям днес на всички нас.
Шабат шалом.
