В Парашат Вайикра четем за различните форми на обществени жертвоприношения, чрез които човек може да поддържа или да възобнови връзката си с Бог. И двете идеи се разглеждат и в Афтарата, взета от Книгата на пророк Исая.
Исая отправя своето пророчество към юдеите, които са били изгнаници от земята на Израел и са живеели във Вавилон. След 538 г. пр.н.е. Кир Мидиец позволява на изгнаниците да се завърнат в родината си, но мнозина остават във Вавилон. Няколко глави от Книгата на Исая са посветени на това да убедят тези хора да се доверят на Божията сила и да се върнат в Сион.
В пророчеството на Исая Бог се обръща към народа във Вавилон, като на моменти ги укорява за това, че са изоставили своето служение, а на моменти им напомня, че, ако се покаят, ще им бъде простено. Народът е изобличен, че не е принасял жертви на Бог – нито жертви за грях, нито всеизгаряния, нито хлебни приношения.
След това Бог сравнява Своето върховенство с безсилието на идолите. В дълго изобличение, насочено към дървените идоли, Бог пита как е възможно човек да използва едно и също дърво – за да запали огън, да пече хляб и да приготвя храна – и от него да извае идол. Това е израз на дълбоко невежество. Идолите са измама, казва Бог, и само Той – Създателят на всяка плът – може да изкупи народа и да изличи греховете му (44:20).
Афтарата завършва с емоционален призив народът да се върне към Бог – както буквално към Земята на Израел, така и духовно – в своите сърца и дела. Когато това се случи, ще има голяма радост:
„Възкликнете от радост, планини, и вие, гори, с всичките си дървета! Защото Господ изкупи Яков и се прослави чрез Израел“ (44:23).
Нека този Шабат ни вдъхнови да се върнем към най-дълбоката същност на нашата вяра – към връзката ни с Бог, към нашата общност и към ценностите, които ни обединяват. Нека намерим сили да оставим зад себе си всичко, което ни отдалечава, и да изградим отново с чисто сърце и ясна посока.
Пожелавам на всички ни здраве, мир и благословение, духовно израстване и единство. Нека радостта от завръщането – към себе си, към другите и към Бог – изпълни домовете ни и цялата ни общност със светлина и надежда.
Шабат Шалом!
