Пурим се отбелязва на 14 адар, а в някои градове с крепостни стени като Йерусалим се празнува Шушан Пурим на следващия ден – 15 адар.
Пурим отбелязва драматичните събития, когато Аман се опитал да унищожи еврейския народ в Древна Персия. Евреите били спасени от Б-г чрез серия от събития, извършени от Мордехай и Естер.
Има четири мицви, свързани с Пурим.
Историята се разиграва преди 2300 години и книгата на Естер, или Мегилат, както се нарича днес, разказва за серия от събития, които помагат на евреите да се спасят от унищожение.
Цар Ахашверош организира голямо шестмесечно парти и царица Ващи отказва да изпълни неговите заповеди. След съревнование Естер става новата царица, но не разкрива своя еврейски произход. Мордехай, лидерът на евреите, разкрива план за убийството на царя и става негов любимец. Всичко това се оказва удобно, когато Аман, най-близкият съветник на царя, създава закон, с който евреите да бъдат избити. Пур е думата на персийски за жребия, хвърлен от Аман кога да се случи унищожението.
След серия от събития Естер успява да преобърне очакваната гибел на народа си. Аман е обесен, а Мордехай става пръв министър на царя. Мегилат Естер буквално означава „разкриване на тайното“. Книгата на Естер е уникална в ТаНаХа, защото не споменава Б-г нито веднъж. Тайната ръка на Б-г подрежда събитията.
Всяка година се спазва Пост на Естер един ден преди Пурим. Каква е причината да постим? В Мегилата Естер се съгласява да отиде при царя без покана и иска от евреите да постят три дни преди това. Освен това евреите са постили и са се молили на 13 адар като подготовка за защитата си срещу закона на Аман. Така че това не е пост на тъга, а по-скоро на очакване.
Постът започва при изгрев и завършва вечерта със залеза. Не се пие и яде. Понеже не е важен пост, бременните и болните хора са изключени от него.
Ако 13 адар се пада на Шабат, то тогава постът се прави на 11 адар.
В навечерието на Пурим има традиция да се дават три монети за Цедака – всяка от които символизира половин шекел, даван всяка година в Храма по време на месец Адар. Трите монети се дават, защото три пъти в Тората се споменава за този ритуал. Всяка монета трябва да е половин от стойността на валутата в съответната страна, в която евреите отбелязват Пурим – половин долар, половин евро, половин лев, половин шекел.
Мегилат Естер се чете на Пурим вечерта и на следващия ден. Четем я в синагогата, така че възможно най-много хора да могат да я чуят и да разберат за чудото и спасението на евреите.
Цялата Мегила се чете от кашерен текст, написан с подходящо мастило на пергамент. Всички думи трябва да се произнасят ясно.
Има традиция да се вдига шум при споменаването на името на Аман, за да се спази заповедта да се изтрие споменът за Амалек. Затова Шабат преди Пурим се казва Шабат Захор, защото в него е включена заповедта за Амалек.
Изпращане храна за приятели.
На Пурим ние изпращаме два пакета храна на поне един човек – Мишлоах Манот. За предпочитане е да са готови за ядене храни и напитки. Храната трябва да е с добро качество, така че да се хареса на получателя.
Причината за тази мицва е да сме сигурни, че всеки има достатъчно храна за пуримски пир. Освен това тази традиция показва любовта и приятелството между евреите и е идеалната възможност да се покаже, че различията между нас не съществуват. Все пак Аман не ни е различавал по вяра и идеи. По тази причина е добре да се дават дарове на тези, с които си се карал през годината, или на нови приятели.
Според някои е по-добре да дадеш дарове на трети човек.
В деня на Пурим е специална мицва да се дадат пари на поне двама бедни – Матанот Леевионим. Всеки беден човек трябва да получи достатъчно, че да си купи храна, колкото да се наяде. Може да се дари и храна.
За предпочитане е това да стане след четенето на Мегилат Естер, след казването на благословията Шеехияну.
Ако не знаеш кой може да получи тези дарове, парите могат да отидат при оторизиран Цедака събирач, който да ги дистрибутира. Парите може да се дават и преди това, но трябва да се разпространят на Пурим.
По-добре е да се дадат повече пари за това, отколкото за Мишлоах Манот. Няма по-голяма радост от това хората да се радват на празника.
Големият финал е празничният пир. Трапезата за Пурим трябва да започне през деня и да продължи до вечерта.
Ние се храним и радваме телата си, защото именно телата ни са били атакувани от Аман. Имаме задължение да пием алкохол отговорно, разбира се, докато не спрем да правим разлика между Мордехай и Аман.
Обличаме се в карнавални костюми, за да се успокоим след опасността, предизвикана от Аман, и да се радваме на всичко, което ни заобикаля. Всичките ни проблеми в живота трябва да останат на заден план.
На Пурим ние добавяме „Ал Анисим“ – допълнителен параграф, който описва чудото на Пурим към молитвата Амида и по време на Биркат Амазон.
Гражданите в Йерусалим празнуват Пурим още един ден, наречен Шушан Пурим. Мегилата ни казва, че евреите надвили своите врагове на 13 адар и на 14 празнували победата, но в Шушан – столицата, битката продължила още един ден и празникът се отложил с един ден.
Когато мъдреците създали Пурим, те взели предвид, че Шушан е град с крепостни стени, и въвели следния закон:Докато повечето градове трябва да празнуват Пурим на 14 адар, градовете с крепостни стени от времето на Йошуа трябва да отбелязват Шушан Пурим на 15-и.
Единственият град, който със сигурност е имал такива стени тогава, е Йерусалим. Някои градове в Израел като Яфо, Ако и Хеброн също празнуват на 15 за всеки случай.
В очакване на веселия празник сме и ние в България.
Хаг Пурим самеах!
