Сирените изправиха на крака участниците в церемонията, за да известят спомена за един от най-болезнените периоди в историята на еврейския народ – шест милиона загинали и оцелелите, които е трябвало да намерят трудния път към новия живот и надеждата за бъдещето, неразделно свързана с изграждането на Държавата Израел. Участниците във възпоменателната вечер отправиха молитви за завръщането на заложниците в Газа и за войниците, сражаващи се по границите на Израел в този момент.
Н. Пр. Йоси Леви-Сфари запали първата свещ в памет на шестте милиона наши братя и сестри, които бяха убити от нацистите и техните съучастници само защото бяха евреи.
През март 2025 година Държавата Израел започна своя мандат на председателстващ IHRA – Международния алианс за възпоменание на Холокоста. Централната тема на израелското председателство е „Повратният момент на поколенията“, който ще се занимае със запазването на паметта за Холокоста в епоха, в който броят на оцелелите от катастрофата намалява. Декларацията на оцелелите е документ, създаден през 2002 година, който включва послание за ангажимент към запазването на паметта за Холокоста. Израелското председателство инициира глобална кампания за подновяване на ангажимента към посланието и принципите на Декларацията на оцелелите и ще работи, за да убеди вземащите решения и обществото да подпишат декларацията с цел нейните принципи да бъдат приети в целия свят, за да бъде запазена паметта към жертвите, оцелелите и техните спасители.
Втората възпоменателна свещ бе запалена от Ели Анави, член на ИБ на ОЕБ „Шалом“, в памет на еврейските общности в Европа, чиято култура и наследство продължават да живеят в сърцата ни.
Можем ли да забравим Ане Франк и нейните мечти и стремежи, прекършени от нацизма и описани в запазения ѝ дневник? А ако Ане имаше камера, която да разкаже историята ѝ? Специалният възпоменателен проект „Къщата на Ане Франк“ ни го възпроизведе тази вечер, а учениците от ЧУ „Роналд С. Лаудер“ прочетоха стихотворението на Дан Пагис „Написано с молив в запечатания влак“. Запечатаният влак, Дан Пагис и всички, които не можаха да пишат и да се спасят.
Третата свещ бе запалена в памет на милион и половина еврейски деца, които не успяха да пораснат, да играят и да мечтаят.
Четвъртата възпоменателна свещ бе запалена от Тами Саломон в чест на оцелелите от Холокоста.
„Мое малко обично и най-скъпо момиченце...“ – пише Сара Горлиц в последното си писмо до дома на 7 юли 1944 година, наясно, че никога няма да види 6-годишната си дъщеря Дита, укрита от семейството на полски приятели на еврейското сеемйство. Дита трябваше да отвори писмото, когато порасне. Родителите на Дита оцеляват и имигрират в Израел заедно с дъщеря си. Консулът на Държавата Израел в България Ортал Попович ни прочете това сърцераздирателно писмо.
Петата възпоменателна свещ бе запалена от Яков Асса в памет на еврейските борци по време на Холокоста.
Шестата възпоменателна свещ бе запалена от главния равин на България рав Йоел Ифрах и бе посветена на Праведниците на народите.
Молитвата „Изкор“ прочете Рони Голдберг, „Ал мале рахамим“ – рав Йосеф Саломон, а „Кадиш“ – рав Йоел Ифрах.
Атиква, химнът на надеждата и Израел, огласи зала „Йерусалим“.
Да помним!
Сн. Леа Александрова
