Д-р Алина Леви е родена през годината, в която е основана ОЕБ „Шалом“, и разглежда тази общност като ключов фактор за своето професионално и личностно развитие. На 35 години тя живее в София със съпруга си и двете си деца и работи като детски офталмолог в УМБАЛ „Александровска“.
Кандидатурата ѝ се гради върху внимателно изработени приоритети: активна и ангажирана общност, образование, финансово планиране, прозрачност и активна гражданска позиция. Тези принципи отразяват стратегическия ѝ подход към развитието на общността с цел осигуряване на стабилност и качествено бъдеще за всички нейни членове.
В професионалното си направление д-р Леви е завършила Медицински университет – София и е преминала специализации и обучения в едни от най-известните офталмологични клиники в Швейцария и Хърватска. През 2024 г. завършва двумесечен курс на Harvard Business School под ръководството на проф. Марголис, насочен към лидерство, устойчиво управление и социално въздействие.
От 2016 г. тя е активна в дейността на ОЕБ „Шалом“ – била е член на УС на РОЕ „Шалом“ (2016–2020), от 2016 г. до момента е член на Консисторията, от 2020 г. – член на ИБ, а от 2017 г. заема позицията председател на фондация „Бет Шалом“, където е участвала в изграждането и развитието на училището на общността като утвърдена институция за качествено образование.
Михайлина Павлова: Честито за избора. За първи път жена председател на Организацията на евреите в България „Шалом“ и толкова млад председател!
Алина Леви: Благодаря. Огромно вълнение е това за мен и приемам този избор със смирение и признателност. Надявам се, че той в бъдеще няма да бъде нещо странно или ново. Така че първата от многото съм.
М.П.: Всъщност защо прие това предизвикателство?
А.Л.: Аз много харесвам предизвикателствата. За мен животът извън зоната на комфорт е много важен. Усещам по този начин развитието, прогреса, всяко важно нещо, което трябва да се случи.
Приех да стана председател, защото много вярвам в нашата общност. И успях през последните години, в които бях част и от управлението на организацията, да видя, че чрез нея, наистина, общността ни може да живее своя пълноценен истински живот. Благодарна съм за начина, по който съм израснала в нея, за всичко, което тя ми е дала.
Много искам бъдещите поколения да имат тези възможности, които аз съм имала. Този дом извън дома, който успява да те направи човек навсякъде по света, дава ти твоите собствени крила и смисъла да бъдеш най-добрата версия на себе си.
Виждаш как принадлежиш към тази история, която е на повече от пет хиляди години. Виждаш връзката с целия еврейски народ. Без нашата общност аз нямаше да имам тази връзка, нямаше за мен тази част от живота на стотици хиляди поколения да е част от моя живот.
М.П.: А тя се превърна?
А.Л.: Превърна се, да, но това е само една стъпка в момента. Аз не мисля, че съм началото или краят на каквото и да е. Аз съм едно малко парченце от пъзела. И една малка част от веригата. А е много важно веригата да я има, за да се движи машината. И за мен е важно на тази позиция да свържа всичко, което е било, с всичко, което ще бъде.
М.П.: Как виждаш организацията в момента, в която я поемаш?
А.Л.: Аз поемам една организация, в която виждам смисъл. Когато растях, за мен някак си общността и организацията бяха две различни неща. И аз не разбирах организацията. Тя имаше свой собствен живот . А сега я виждам като една смела, истинска част от нашата общност. Която може да задава правилните въпроси, да помага на хората да търсят отговори заедно, да сплотява.
Това за мен е една организация, с която аз се гордея. Бидейки част от нейното ръководство. За това, че сме взимали позиция по много въпроси, за които е лесно да не се взима позиция.
Че сме имали смелостта да изкажем едни истини, които не са удобни. Гордост е за мен тази организация. Считам, че тя има огромен потенциал.
„Шалом“ порасна ужасно много. Стана нещо голямо. Има много хора, които работят в много аспекти за това членовете на организацията да се чувстват добре, да имат достъп до това, от което имат нужда. Създадохме училище, имаме детски център. Детските ни лагери продължават да бъдат душата и основата на развитието на нашите деца. Имаме социална система, която работи, но аз се надявам, че тя би могла да работи още по-добре. Мисля, че трябва да търсим все повече начини да бъдем устойчиви във всяко едно отношение.
М.П.: Когато казваш детски лагери, то какъв урок бяха те през годините за теб?
А.Л.: За мен няма еквивалент в живота ми на това преживяване, в което ти за две седмици можеш да се откъснеш от всичко, което се случва около теб, и да се потопиш в това, което се случва там. Това е една страхотна магия, в която се пораждат приятелства и конфликти, и ти порастваш по един много вълшебен начин. Хем свободен, хем защитен и под един стъклен, приказен похлупак. И всеки път, в който излизаш от похлупака, осъзнаваш колко е вълшебен и важен. Просто има някои аромати, вкусове, които човек не може да ги сбърка. И това е за мен еврейски детски лагер.
М.П.: Разбираха ли колегите ти, когато им казваше, че отиваш на такова място?
А.Л.: Не, абсолютно не. Даже ми се беше наложило да отложа един изпит. И точно изпита по очни болести, за да отида като мадрих на Адрахата.
Даже на интервюто за работа ме попитаха, ма ти как можеш да се явиш на поправка точно за изпита по специалността, в която ще искаш да работиш? И аз и тогава на интервюто казах, че просто нямах избор. Не мога да изпусна това нещо. Толкова беше то важно за мен и продължава да бъде.
М.П.: След това отклонение да се върнем към организацията и да стигнем до приоритетите. И да видим кои са посоките, в които ще насочиш активно вниманието си.
А.Л.: Аз имам своята визия за това какви трябва да бъдат нашите приоритети през, да кажем, следващите 4 години. Това, което обаче бих искала да отбележа, е, че за мен е много важно тези приоритети да изработим заедно в екип. С Консисторията, с Изпълнителното бюро, всички заедно да сме наясно с тях и да сме ги поставили като изключително важни. За мен на преден план са няколко неща: естествено, образователният ни проект остава основен приоритет. И като това, което се случва в училище и в училище и в детския ни център, и като проекта, който ни предстои като строителство. Това, което също така смятам, че трябва да наблегнем, е нашата финансова независимост.
Светът е изключително несигурен и разделен в днешно време. Не можем да разчитаме, че някъде някой ще види колко важни и хубави са нещата, които правим тук. Затова с едни отдадени хора се надявам да изградим приоритети и конкретен план във финансово отношение как нашата организация да бъде стабилна и независима. Предстоят изключително много промени. Не се съмнявам в това, защото светът вече се движи на различни обороти. Виждаме го всеки ден.
Друго, което за мен е важно, е нашата общност да стане по-ангажирана на всеки един аспект.
Знам, че има много хора, които са израснали в нашата общност, а днес може би нямат точно с какво да се асоциират или как да допринесат за нея. Искам да чуя тези хора, да видя какво ги вълнува и какво биха искали те да видят, което да се случва от тях или за тях. „Шалом“ не е организация, която просто осигурява ресурси или дава нещо на някого. Това е нашето място за нещата, които искаме да се случват на самите нас. И голяма част от нещата, които искаме да ни се случват, трябва да идват от нас.
Ние трябва да кажем кои са тези неща. Ние трябва да се изправим, да ги поведем, да дадем пример. Аз много силно вярвам в това. Не мисля, че някой друг може да реши вместо теб какво е важно за теб. Друго, което бих споделила, е прозрачността по отношение на управлението на организацията. Искам хората да са спокойни и да видят и отвън правилния начин, по който тази организация се е управлявала и ще продължи да бъде така.
Естествено, има много подобрения, които могат да бъдат направени, но ми се иска все повече хора да видят какво е постигнато до този момент. Че има много лидери на „Шалом“, които даряват освен от личните си средства и много от своето време. Искам да стане достъпен начинът, по който се взимат много от решенията.
Мисля, че това е важно и това също ще доведе до това повече от нашите членове да бъдат ангажирани с нашата дейност, да се асоциират с нас, да се гордеят, защото изключително много неща са постигнати. Естествено, остава активната ни позиция в обществото. Знам, че това е една тема, която може да ни обединява и може и да ни разделя.
Но, както казах и малко по-рано, аз не приемам тази позиция като началото или края на нещо. Аз считам нея за връзка, връзка между поколенията. И за мен е важно всичко, което е постигнато до момента, да не бъде развалено, да не бъде разрушавано, защото то е много.
И активната позиция е нещо, с което се гордея. Има много начини, по които, отново казвам, хората могат да разбират тази активна позиция правилно, да се асоциират с нея. И смятам, че и в това ръководство отново ще работим по този въпрос.
Но това става един неотменен ангажимент за мен. Както по отношение на езика на омразата, историята на българските евреи по време на Втората световна война, Холокоста като цяло, партньорството ни с различни организации, които защитават човешките права, това, което се случва в света по принцип, подкрепата ни за Израел. Просто остава този ангажимент за активна обществена позиция.
Няма как ние да сме добре като хора и като общност тогава, когато светът около нас се руши. Нямаме този лукс да си мълчим за нещата, които са нередни около нас. Като председател на „Шалом“ поемам и този ангажимент да бъда на първа линия в това нещо, защото смятам, че е важно за нас като общност.
М.П.: Като новоизбран председател доволна ли си от избора на членове на Консисторията и на ИБ?
А.Л.: Разбира се, че съм доволна. Първо, това, че има желание от повече хора да бъдат част от управлението на организацията, винаги трябва да ни радва. За мен е много важно това, което наблюдавам и в момента. Това е разпределение между поколенията, половете, възрастите. Важно е всички ние да бъдем представени. Наистина вярвам в приемствеността. Има и в сегашната Консистория хора с изключително много опит. Хора, които аз дълбоко уважавам и на които се доверявам. И съответно такива, които за първи път прекрачват прага на организацията по този начин. Това ме вдъхновява и се радвам, че ще имам възможност да работя с такъв екип.
М.П.: Къде искаш да поставиш организацията? И в България, и в света?
А.Л.: Това е един много добър въпрос. Истината е, че организацията в момента е доста добре представена, поне от гледната точка на някой, който е бил в управлението й през последните години. Надявам се, че тази позиция ще се задържи.
Освен това добро име, което организацията има и в световен мащаб, ако мога така да се изразя, сред другите еврейски организации по света, така и като една силна и смела неправителствена организация в България ще работим върху това тя да продължи да заема тези позиции, но моят поглед се насочва и навътре. Иска ми се отвътре нещата да стават все по-професионални, все по-близки до хората.
Иска ми се повече хора да намерят своето място, да се чувстват представени, представлявани. Не мога да гарантирам, че всички ще се чувстваме спокойни, защото светът не е спокоен, но се надявам така, както детските лагери успяваха у мен да събудят това чувство, че човек има гръб и че дори когато е трудно, може би в личен план, може би в обществен, има зад гърба и някой, нещо, което ще ти помогне. Искам така да позиционирам организацията сред нейните членове.
М.П.: Може ли да те попитам нещо лично. Какъв човек си?
А.Л.: Не знам каква съм. По-лесно е за мен отстрани да се чуе каква съм. По принцип обичам хората около мен да се чувстват добре. Може би това е някаква характеристика, която мога да дам за себе си. Екипен играч съм.
Смятам, че успехът на всеки един човек е много по-голям тогава, когато той работи в екип и екипът му е успешен. Вярвам. Доверявам се.
М.П.: За да се получи това, да ни е добре заедно, трябва да има диалог, ако има разговор, ако има спор, да има екипност в тези контакти, които биха могли да доведат до ясно конструиране на процеса по-нататък. На работа и на живеене на еврейската общност...
А.Л.: Да, абсолютно. За мен всичко това обаче е двустранен процес. Тоест, очаквам всяка една от страните по всеки един въпрос да е еднакво ангажирана и активна.
За мен нашата общност и нашата организация е на един своеобразен пиедестал. Тя е ценност, за която аз трябва да се грижа. И диалогът с всеки един човек става много по-лесен тогава, когато знам, че и отсрещната страна чувства същото. Иска ми се „Шалом“ да бъде ценност за всеки един от нас.
Вярвам, че заедно искаме да градим, да постигаме, да ни има, да ги има децата ни, те да знаят откъде идват и какво трябва да предадат нататък. И затова казвам, че екипността за мен е много важна. И ще работя за това не само в екипа на Консисторията и на Изпълнителното бюро. Защото то е повече от ясно, че дори да има двама евреи, ще има пет мнения. И това е хубаво. Аз не държа всеки един да е на едно и също мнение, защото това опорочава дискусията...Трябва да работим заедно. Аз не мога от никого да изисквам освен от себе си, всеки един от нас трябва да изисква от себе си и тогава наистина става страхотно, когато всеки един от нас е дал каквото е могъл. Просто се надявам, че ще успея да направя така, че да може да се види причината. Всеки има своя причина да дава, да се връща, дали е спомен, дали е нещо в бъдещето, дали са нашите баби и дядовци, родители, дали е някаква несправедливост, дали е нуждата от помощ, дали е сигурност за децата ни, дали е всичко това...
М.П.: Алина е стъпила на три кита - медицината, обществената работа и семейството...
А.Л.: Имало е моменти, в които е било изключително трудно и съм правила избор между едното и другото, но има едно нещо, без което нищо друго не се получава, и това е семейството. Няма дума, с която да благодаря на моето семейство - и на моя съпруг, и на майка ми и баща ми, на леля ми, която изключително много ми помага, на родителите на моя съпруг, на сестра ми, която е в Израел. Имам уникално семейство. Аз пожелавам на всеки да има това чувство в живота си, че всички се грижат за него. Аз го имам - тази огромна подкрепа, това разбиране, тази свобода да бъда, да правя, тази обич... Като видя децата си и това ми дава сила за всичко. Има моменти в живота на човек, когато е трудно да балансира, просто не трябва да забравя кое е най- важното. С тази обич и подкрепа аз чувствам в себе си, че мога да бъда всичко и се надявам да я предавам на тях. И да им казвам достатъчно често, че те са ми много важни.
М.П.: Пожелание към всички нас?
А.Л.: Всички да са здрави и да знаят, че аз не приемам подкрепата, която съществува по принцип. Това е нещо, за което човек работи непрекъснато и всъщност това е моята заявка. Аз не искам даром някой предварително да заявява подкрепата си. Напротив, аз много искам да работя и нещата да се случват добре, правилно и знам, че винаги ще има хора, които няма да бъдат съгласни и това е добре, защото означава, че има много гледни точки и че нещата могат да се погледнат от много страни, които ние, от нашия си мироглед, не виждаме. Така че аз приветствам и критики, и подкрепа. Ще работя за това нещата да се случват както трябва и ще се радвам да чувам гласовете на всички.
М.П.: Успех, Алина.
Леа Александрова - снимки
