Франция осъжда. Великобритания осъжда. Испания осъжда. Норвегия осъжда. Ирландия осъжда. И дори Катар. Всички осъждат. Защото такъв е ритуалът: мъртвите евреи – да се обичат. Живите – да се мразят. И старателно да не се забелязва, че от омразата до „любовта“ има само един изстрел.
„Не се е случило във вакуум“, каза генералният секретар на ООН, оправдавайки убийствата на евреи на 7 октомври. Да, не се е случило във вакуум.
На 11 октомври 2023 г. премиерът на Австралия Антъни Албанезе се появи с кипа на митинг в Сидни, където беше отдадена почит на евреите от Израел, убити по време на празника Симхат Тора.
„Искам да ви уверя, че за подобна омраза и предразсъдъци няма място в Австралия. Никога няма да допуснем това на наша земя“, каза той.
Същата вечер тълпа под палестински знамена организира антисемитско сборище пред операта в Сидни, която беше осветена в бяло и синьо в знак на солидарност с Израел. Реакция нямаше. Както нямаше и след последвалите палежи на синагоги, погромите над кашерни магазини, демонстрациите с искания за бойкот на Израел.
Това вече беше „друго“. Австралийското правителство се пренасочи към защита на палестинците, на практика предавайки и прехвърляйки колективна вина върху „своите“ евреи, които обещаваше да защитава.
Вчера, 13 декември, поздравявайки еврейската общност с Ханука, премиерът Албанезе без особено да се замисли публикува в социалните мрежи картичка с надпис „Честит Песах“. А днес нарече кървавия терористичен акт в Сидни „шокиращ и тревожен инцидент“, без да спомене нито с дума, че жертвите са били евреи.
Това не беше досадно недоразумение. Това е истинското отношение към хора, чиято единствена „вина“ е, че са евреи.
В отговор на „шокиращия и тревожен инцидент“ лидерите на Франция, Великобритания, Норвегия и още поне две дузини държави предложиха на Австралия помощ в борбата с „проявите на екстремизъм“. Не с ислямския фундаментализъм, не с терора, не с безумието, а с „известни отживелици“. Сякаш тези „отживелици“ са паднали върху Австралия от космоса. И то – само върху нея.
След убийството на евреи до Музея на Холокоста във Вашингтон светът също осъждаше „шокиращ инцидент“. И след разстрела на евреи в синагогата в Манчестър. Но не осъди опита да бъде изхвърлен Израел от „Евровизия“. И негласната забрана в Европа за присъствието на евреи на мачове с участие на израелски отбори също не беше осъдена. И заплюването на еврейски деца с кипи. И отказа на ресторантьори да обслужват евреи. И академичните бойкоти. И приравняването на Холокоста с войната в Газа, започнала с най-чудовищното злодейство след Шоа.
Едва на 12 декември Общото събрание на ООН прие поредната антиизраелска резолюция, изискваща от Израел да оттегли претенциите си към БАПОР (UNRWA) и да възобнови сътрудничеството си с агенцията на ООН, въпреки доказаните ѝ връзки с Хамас. Всички онези държави, които днес единодушно скърбят за мъртвите евреи, също така единодушно гласуваха „за“, без изобщо да се замислят, че по този начин приближават гибелта на евреи (пък било то и в Израел).
Както всеки антисемит винаги ще намери „приятел евреин“, така и представителите на прогресивната общественост винаги ще намерят няколко думи на съчувствие към евреите.
Към мъртвите евреи.
Най-правилните от всички евреи.
Макс Лурие, Vesty Israel
*Заглавието е на редакцията на „Еврейски вести“
**Тази вечер операта в Сидни се освети с изображение на Ханукия, в памет на жертвите на клането в Бонди Бийч вчера
