Но когато демократични избори дават власт на човек и фракция, решени да подкопаят устоите на свободното общество, баналностите за ново начало и пожеланията за успех не са адекватен отговор на ситуацията.
Именно такава е дилемата, поставена при встъпването в длъжност на Зохран Мамдани като кмет на Ню Йорк.
34-годишният Мамдани*, който положи клетва като 112-ия кмет на града на Нова година, представи новата си администрация като такава, която ще защитава всички жители на най-големия град в Америка. В същото време обаче той не се поколеба да даде ясно да се разбере, че се отказва от защитата на една от значимите демографски групи, изграждащи „мозайката“ на Готъм – евреите.
Подкопаване на правата на евреите
В едно от първите си действия като кмет, Мамдани отмени разпорежданията на предшественика си Ерик Адамс, които целяха да защитят евреите от надигащата се омраза, върлуваща по света и в самия Ню Йорк през последните две години след предвожданото от Хамас палестинско нападение срещу Израел на 7 октомври 2023 г.
Това едва ли е изненада, тъй като въпреки твърденията си, че се противопоставя на омразата срещу евреите, Мамдани активно насърчава тълпите, скандиращи „От реката до морето“ и „Глобализирайте интифадата“ в университетските кампуси и по градските улици — лозунги, насочени към сплашване и насилие срещу евреи.
Сред отменените решения на предишната администрация бяха документи, които възприемаха работната дефиниция за антисемитизъм на Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA). В тази дефиниция се посочва именно демонизацията на евреите и Израел, в която Мамдани и неговите антиционистки съюзници участват, настоявайки за унищожаването на единствената еврейска държава на планетата и по този начин лишавайки евреите от права, които не са отказвани на никой друг народ.
Отменените решения забраняваха градските власти и служителите в тях да участват в бойкота BDS – бойкот на израелски стоки, културни и академични институции; изтегляне на инвестиции от компании, свързани с Израел; налагане на санкции срещу израелската държава, който е не просто политическа риторика, а и акт на незаконна дискриминация. Друго отменено решение бе насочено към предотвратяване на обсадите от демонстранти на молитвени домове – нещо, което се случи в края на ноември миналата година в синагогата на Парк Ийст в Манхатън, когато антиционистка тълпа искаше да накара евреите да се страхуват от участие в произраелски събития.
Именно тези действия – а не цветиститe популистки думи за надежда и солидарност с работещите хора, използван от Мамдани в словото му на церемонията по встъпването в длъжност, задават тона на новата администрация. Кметството му прилича на целия „прогресивен“ проект, който през последните години остави своя отпечатък върху американското общество чрез „уок“ доктрината за разнообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI), както и чрез токсичните учения на критичната расова теория, интерсекционалността и колониализма на заселниците, които изкривиха образователната система.
По този начин идеите на Мамдани — и възможността те да бъдат приложени, застрашават не само евреите. Те дават сила на „уок“ прогресивистите от странния „червено-зелен“ съюз между марксисти и ислямисти, който той олицетворява.
Те са заплаха за всички американци, в Ню Йорк и навсякъде. Това е отражение на идеологиите на социалисти като сенатор Бърни Сандърс (независим – Върмонт) и конгресмен Александрия Окасио-Кортес (Демократическа партия – Ню Йорк), които са острието на усилието за разпространение на същите тези изкривени идеи на национално ниво и които присъстваха на полагането на клетва като кмет на Мамдани.
Никой не бива да храни илюзии за това какво означава обещанието на Мамдани да замени „суровия индивидуализъм“ с „топлината на колективизма“.
Индивидуализъм срещу колективизъм
Гордото самоидентифициране на Мамдани със социализма, макар и с определението „демократичен“, което само по себе си е оксиморон, е потенциална заплаха не само за установените интереси и милиардерите злосторници, както твърди той. Целта на атаката срещу индивидуализма е да подкопае същността на западните идеи за политически и икономически права, както и за правосъдие. Мамдани иска да използва властта на кметството, за да заличи тези права в името на колективното добро. Но Америка е страна, основана на философията, че тези права са неотменно право на индивидуалните граждани, а не дар от правителството.
Социализмът се връща на мода и това е доказателство за липсата на познания по история у младите американци, дори и на историята на последните 50 години. Също като предшествениците си преди век, много нюйоркчани гласуваха за социалист с убеждението, че той следва една идеалистична вяра, която ще която ще въздигне онеправданите и ще попречи на богатите да ги експлоатират. Плановете му за безплатен градски автобусен транспорт, по-ниски наеми и по-евтини храни им звучат добре, както винаги звучат такива обещания.
Усещането, че Ню Йорк вече не е достъпен за всеки, а само за много богатите, има реални основания. Мнозина в управляващия елит, принадлежащи и към двете политически партии, пренебрегнаха интересите на работещите хора в името на глобалистката икономика. Това доведе до износ на работни места в промишлеността и наводни страната с нелегални имигранти, което пък повиши цените на жилищата и намали заплатите на американските работници и постави на изпитание възможностите на социалните услуги, включително и в Ню Йорк.
В същото време някои представители на образованата класа, мнозина от които затънаха в дългове, докато учеха за безмислени университетски степени в специалности като науки за половете и расата и други нетрадиционни области, бяха индоктринирани от левичарски идеологии и също са тревожни, че не живеят така добре, както онези, ангажирани в по-продуктивни дейности.
Система, която не работи
Но техните съперници, както и работническата класа, не са се появили в резултат на твърде слабата намеса на правителството в икономиката, камо ли на социализма. То отразява твърде голяма част от него, както показва всяко изследване на държавно наложен ценови контрол в жилищното строителство, разпределението на храни и други сектори. Противно на твърденията на хитри демагози като Мамдани и Александрия Окасио-Кортес, създаването на богатство и неговото разпределение сред широк кръг от граждани е продукт на същия индивидуализъм, който марксистите се стремят да съборят.
Социализмът може да звучи като добра идея на онези, които нямат представа от неописуемите страдания, които е причинил във всяка страна, която го е опитала. Вместо да увеличи свободата, той винаги я ограничава, защото системата се основава на идеята, че интелектуалците и активистите знаят всичко и са призвани да направляват начина, по който всеки живее и работи и да използват силата на правителството, за да налагат сбърканите си планове.
Вярно е, че много евреи са били привлечени от социализма през миналия век. Някои в Източна Европа вярваха, че той е решението срещу антисемитизма. Но активистите на Бунда, които мислеха, че социализмът ще защити автономна еврейска общност, бяха заблудени и това бе доказано по време на Холокоста и 70 години съветска тирания. Еврейските експерименти със социализма в процеса на създаване на Държавата Израел не бива да карат никой да мисли, че тази идея би проработила. Трудовите ционисти, изградили колективните ферми и индустрии там, където никога не са съществували преди, бяха от ключово значение за създаването на еврейската държава. Но тези идеи са стъпки в развитието й като демокрация и много от институциите, създадени от тях, трябваше да бъдат изоставени, за да се стигне до установяването на настоящата просперираща икономика на Израел.
На практика социализмът прилича повече на религия, отколкото на набор от предложение за обществена политика. Така фактите за неговия банкрут като икономическа теория и за това как води до тирания в една или друга форма позволяват на последователите му да изкривяват, отхвърлят или просто да пренебрегват примерите за това как социализмът винаги се проваля.
Както се случва обикновено, атаките срещу правата на мнозина обикновено започват с такива, които засягат малцина. Затова маниакалната подкрепа на Мамдани за войната срещу Израел и евреите – убеждение, което е двигател на цялата му кариера, не е просто дребен детайл от дневния му ред, а е същината му.
Защитават го малцина евреи. Но дори и в най-синия Ню Йорк, където много хора – и евреи, и неевреи, ще гласуват за всеки с емблемата на Демократическата партия, проебладаващото мнозинство от еврейското население не го подкрепи и е ужасено от това как той прегръща каузата за унищожението на Израел.
От идеи към насилие
Разпоредбите на новия кмет няма да превърнат Ню Йорк днес в Берлин от 1933 г. или 1938 г. Но не е и нужно да изостряме ситуацията с неподходящи аналогии или хиперболи, за да разберем, че когато някой казва, че няма проблем да се дискриминират евреите чрез BDS или да ги заплашват с геноцид и тероризъм, то обещанията му за защита на еврейската общност стават безсмислени. Както видяхме през миналата година – и в Болдър, Колорадо, във федералната столица Вашингтон, в Манчестър, Англия и миналия месец – на плажа Бонди в Австралия, тези действия и безразличието на правителствата към хората, ангажирани с тях, камо ли към хора като Мамдани, които ги насърчават, водят до проливане на кръв и смърт.
Ню Йорк няма да е първият велик град в света, унищожен от идеология. Жителите му трябва да признаят какво направиха социалната държава, враждебността към капитализма и сляпата вяра в правителството на техния град в средата на 20-и век и как той се съживи, когато центристи като Руди Джулиани и Майкъл Блумбърг избраха различни и по-разумни пътища. Нюйоркчани станаха свидетели как тези постижения могат да бъдат подкопани от некомпетентно левичарско управление и готовност да се обърква чувствителна политика на полицията с расизъм по време на осемгодишното управление на града от Бил Блазио. Могат да обърнат поглед към чужбина, към градове като Лондон, където толерирането на левите и насърчаването на ислямисткия антисемитизъм навредиха на мирния живот на евреите и на обществото като цяло.
Ето затова не е подходящо да се приема кметството на Мамдани като обикновено предаване на властта в една институция след избори. Новият кмет е политик с умения, още по-добър говорител е, и младостта и красноречието му дават ясно предимство по пътя към промяна на града, за да го използва в дългата си война срещу Израел и евреите. Тези, които търсят компромис и смятат, че могат да му попречат да навреди, като се присъединят към администрацията му, се залъгват.
На социализма на Мамдани трябва да се оказва съпротива от други нива на управлението, от Олбани или от Вашингтон. Същото се отнася и за усилията му да защитава антисемитизма.
Докато Мамдани попълва администрацията си с хора, които споделят неговия комфорт фанатично или насърчават форми на дискриминация срещу евреите, онези, които твърдят, че представляват еврейската общност, както и други добронамерени хора, не бива да бъдат възпирани от популярността му и подкрепата на медиите. На администрацията му трябва да се оказва съпротива с всяка правна и политическа тактика, която може да се използва. Всичко друго няма да е просто морален провал. То ще е покана към кмета и последователите му да продължат с проекта си да заличават правата на евреите, както и на всички останали.
Джонатан Тобин, главен редактор на Еврейски новинарски синдикат JNS
*На водещата снимка – Зохран Мамдани полага клетва като кмет на Ню Йорк. Снимка: интернет
