Живял някога човек, който имал само един син. Синът бил истинската радост в живота на баща си.
Когато синът пораснал, решил да се премести да живее отвъд океана. Бащата много се натъжил, като разбрал, че цял океан ще го дели от сина му. Синът заминал, установил се, оженил се, родили му се деца. Бащата от своя страна изгарял все повече от желание да види сина си, да се запознае с жена му и да види своите внуци. Всеки път обаче, когато опитвал да организира синът му да го посети, се оказвало, че нещо много спешно се появявало при момчето му – ту работата му го задържала, ту спешно му се налагало пътуване, ту моментът не бил удобен поради друга причина. Така посещението се отлагало отново и отново.
В един момент бащата решил, че не може да чака повече. Писал на сина си, че след като за него е толкова трудно да дойде да го види, тогава той ще отиде при него. И започнал да се подготвя за презокеанското пътуване. Всеки ден ставал все по-развълнуван, а когато дошъл денят на пътуването, буквално хукнал към пристанището. Докато бил на кораба, често излизал на палубата, за да види дали не приближават суша, а когато видял една сутрин брега, сърцето му прескочило от вълнение – най-сетне ще види сина си!
Докато корабът приближавал пристанището, бащата се озъртал, за да види сина си, който трябвало да го посрещне. Колкото и да гледал обаче, така и не го видял, което силно го разочаровало.
Бащата обаче решил да не го съди, допускайки, че синът му е зает с подготовката на дома си, за да може да го посрещне както подобава. Радостен от мисълта, бащата се качил на влака и с всеки изминат километър ставал все по-развълнуван от предстоящата среща. Колко ли са пораснали внуците? Каква ли е снахата му? Колко ли се е променил синът му? Какви успехи има, с които ще може да се похвали?
Когато пристигнал на гарата в града обаче, видял, че синът му го няма и там. Вече започнал да се притеснява – дали пък не се е случило нещо и заради това да го няма? Може би е станал инцидент! Побързал да вземе такси и тръгнал веднага към адреса. Опитал да измести притеснението от мисълта си и решил, че синът му организира нещо наистина специално за посрещане.
Когато обаче пристигнал до дома на сина си, започнал истински да се съмнява в очакванията си – завесите били спуснати, а вътре било тъмно и изключително тихо. Почукал на вратата – никакъв отговор. Почукал пак – отново нищо. С голямо притеснение почукал трети път, а отвътре се чул тих глас: „Кой е?“. Бащата веднага го разпознал – това е синът му, когото така изгарял да види, а сега ги разделяла само една врата.
„Аз съм, баща ти! Рано сутринта пристигна корабът, цял ден пътувах с влака и нямам търпение да се видим!“
След момент тишина синът отговорил: „Тате, прощавай, ама тъкмо съм си легнал и съм в леглото – трудно ми е да отворя точно сега. Нека се видим сутринта в хотела, ще дойда да те взема.“
Баща му бил изключително объркан и разстроен. Толкова години, толкова път, толкова очакване... а синът му е забравил напълно, че той ще идва. И сега той трябва да отиде да чака сина си? В хотел?! Не, нямало начин. Качил се на първото такси и отишъл веднага на гарата, а след това и на пристанището, за да хване първия възможен кораб.
Можем само да си представяме разбитото сърце и угризенията, които синът изпитал, когато видял сутринта, че баща му го нямало в хотела. Синът изпитвал неописуема болка, съжаление и разкаяние...
През цялата година Ашем чака да се върнем обратно при Него и Неговата Тора. Когато обаче види, че отлагаме промяната в живота си, ни дава нова възможност. Месец Елул е точно този специален период – Ашем не чака просто нашата инициатива да се върнем при Него, а Той се доближава до нас. След това идва Съдният ден – Рош Ашана – и най-накрая Денят на опрощението – Йом Кипур.
Ние готови ли сме обаче за тази среща? Ако не сме – тогава подготвяме ли се? Чуваме ли почукването на нашата врата? Ашем чука на вратите на сърцата ни, за да Го пуснем вътре. Сега е моментът да Му отворим – с разкаяние, със съжаление и с решимост да сме по-добри.
Гмар вехатима това! Добро заключване и запечатване на всички!
Рав Йеуда Преро разказва историята от името на Рав Шалом Швадрон.
Адаптирал на български език – Шимон Цаир.
