Тези пристрастия са очевидни в материалите, които медиите избират да публикуват, в контекста (или в липсата му), който се предлага на аудиторията, и в източниците, на които тези медии избират да се доверят в избора на материали.

Това отношение е така ясно изразено, че няколко академични организации публикуваха изследвания върху това едностранчиво отразяване с количествено измерване на степента, до която антиизраелските пристрастия оцветяват за средния потребител на новини разбирането за това какво се случва в Газа.

Тук ще погледнем към две скорошни изследвания, анализирали темата за антиизраелските пристрастия в медиите. Едното проучване изследва няколко от водещите англоезични медии в света, а другото е фокусирано специално върху „Ню Йорк таймс“, един от най-влиятелните вестници в света.

Изследване на Fifty Global Research Group прави преглед на всички статии, в които се споменават жертви в Газа и които са публикувани между февруари и май 2024 г. от осем водещи англоезични медии: Си Ен Ен, Би Би Си, „Ню Йорк таймс“, „Вашингтон пост“, Ройтерс, Асошиейтед прес, „Гардиън“ и Ей Би Си Австралия.

Ето кои са основните резултати от този анализ на медийното отразяване на войната Израел–Хамас.

Преобладаващата част от новините не уточняват, че данните за броя жертви, подавани от управляваното от Хамас Министерство на здравеопазването в Газа, включват членове на Хамас и на други терористични организации. Само в 15 на сто от публикациите се споменава фактът, че министерството не прави разлика между мирни граждани и членове на Хамас. Едва 3 на сто предлагат данни за брой жертви на терористите.

Има огромна разлика в начина, по който медиите съобщават горепосочените данни. Докато „Вашингтон пост“ и Асошиейтед прес споменават в приблизително 40 на сто от материалите си, че Хамас не отделя цивилните жертви и загиналите въоръжени, Би Би Си, Ройтерс и Си Ен Ен посочват този факт в по-малко от 5 на сто от материалите си.

В 100 процента от публикациите се съобщават данни за жертвите, предоставени от Хамас, докато само в 4 на сто от материалите се посочват данни за жертви, предоставени от Израел.

Близо 80 на сто от статиите, представящи данни за жертви, подадени от Хамас, информират аудиторията си, че тези данни са от Хамас и/или Министерството на здравеопазването в Газа, докато 19 на сто не посочват източник на тези данни, с което създават впечатлението, че те са безспорна общоизвестна информация.

В 50 на сто от статиите, които съобщават подадени от Израел данни за жертви, се подхожда със скептицизъм и се представя като „непроверима“. Същите съмнения по отношение на данните, предоставени от Хамас, съществуват в едва 2 на сто от тези публикации.

Както отбелязват различни анализатори, сляпото доверяване на статистиката на Хамас помага за утвърждаването на международно призната терористична организация като достоверен източник на информация и е помогнало за утвърждаването на фалшивия наратив, че Израел, а не терористите, безразсъдно или умишлено убива невинни граждани в Газа.

Анализ на проф. Ейтан Гилбоа от университета „Бар Илан“ и на Лилак Сиган се фокусира върху пристрастията в отразяването на първите седем месеца от войната в Газа от в. „Ню Йорк таймс“.

Измежду 3848 публикувани статии за войната Израел–Хамас, Гилбоа и Сиган анализират 1398 материала, включени в бюлетина по електронна поща на „Ню Йорк таймс“ за абонати. По-долу са основните изводи от изследването им на антиизраелския уклон на един от най-влиятелните и авторитетни вестници в света:

⦁ 46 на сто от статиите основно изразяват симпатия към палестинците. В същото време само 10 на сто от статиите изразяват симпатии към Израел.

⦁ През седеммесечния период отразяването на събитията е 4,4 пъти по-симпатизиращо към палестинците в сравнение с израелците. Дори и през октомври 2023 г., броени седмици след най-тежкото изтребване на евреи след Холокоста, симпатиите, изразени към палестинците, са двойно повече в сравнение с тези към израелците.

⦁ От 50 статии за заложниците само 28 (56 на сто) обвиняват Хамас за страданията им, докато 11 (22 на сто) са критични към Израел.

⦁ От 647 статии с изразени симпатии към палестинците само в 2 има обвинения към Хамас.

Установени са близо три пъти повече коментарни материала, критични към Израел (72), в сравнение с критичните към Хамас (23).

Ясно е, че според „Ню Йорк таймс“ Израел се възприема като агресор в конфликта, а на Хамас е отредена почти второстепенна роля в конфликта и в неговото продължение. Същото може да се каже и за начина, по който „Ню Йорк таймс“ гледа на страданията на израелците и на палестинците, като фокусът е основно върху преживяното от палестинците и до голяма степен се пренебрегва преживяното от израелците.

Такива наблюдения има и в анализа на отразяването на конфликта от „Ню Йорк таймс“ на Едиеал Пинкер от Училището по мениджмънт на университета в Йейл. Пинкер заключава:

„Открих много дисбаланси в отразяването в „Ню Йорк таймс“. А именно – съобщенията за жертви както сред израелските военни, така и сред цивилните, понесени след 7 октомври, са оскъдни. Информациите за страданията на израелците чрез лични разкази на жертви, които не са сред жертвите на 7 октомври, са много ограничени, докато много често са публикувани материали с лични разкази за страдания на палестинци. Материалите за жертви сред бойците на „Хамас“ са оскъдни, а тези за палестински актове на насилие след 7 октомври са много оскъдни. Хамас, Хизбула или Иран се споменават много по-рядко, отколкото Израел.

Потенциалният ефект от тези дисбаланси е многостранен. Дисбалансите създават огромна симпатия към палестинския народ, като в същото време омаловажават отговорността на Хамас за неговото положение и за продължаването на войната. С изключение на преките израелски жертви от 7 октомври относително слаба е симпатията към израелците, ограничена е реалната оценка за щетите от войната за Израел, огромна отговорност пада върху Израел за страданията на палестинците и за ситуацията в региона. Има известна ирония в този начин на отразяване на събитията. Лъвският пай от отговорността за ситуацията и разрешаването ѝ пада върху Израел. В същото време отразяването на събитията не дава на читателя пълноценно разбиране за това как израелците преживяват войната.

Чудно ли е, че има нарастване на антиизраелските настроения по целия свят при толкова крещящи антиизраелски пристрастия в отразяването на войната от някои от най-влиятелните и престижни новинарски организации в света?

Хаим Лакс,
HonestReporting