Какво толкова специално е имало в Ец аДаат, че на Адам и Хава е било забранено да ядат от него?
В йешивата ни учеха, че машгиах рухани, духовен наставник, гаонът Раби Моше Шленгер, зехер цадик ливраха („паметта на праведника да е благословия“) ни предупреждаваше да не оставаме със същото разбиране за греха на Адам и Хава, каквото сме имали на 7–8-годишна възраст. Тогава сме разбирали нещата според детското си ниво, но Тората има многобройни дълбоки нива. Под най-простото разбиране се крият дълбоки тайни. С течение на годините човек трябва да се задълбочава и да разбира концепциите в тяхната основа. Това важи и за историята с Ец аДаат („Дървото на познанието“).
Нека разгледаме какво е Ец аДаат. Нима това е било „дърво на познанието“, а преди да ядат от него, хората са нямали познание? Та нали Адам аРишон (Първият човек) е дал имена на всички животни според тяхната същностна характеристика, което ни показва с каква невероятна съкровена мъдрост го е създал Творецът!
Заповедта да не се яде от Ец аДаат не е била просто произволна или безсмислена забрана. Рамбан в своя коментар към Тората обяснява, че Ец аДаат всъщност е дървото на волята – възможността човек свободно да избира между доброто и злото.
Преди да вкуси от дървото, Адам аРишон е бил изключително мъдър, но в него не е имало йецер ара, вътрешният ни подтик към зло. Той по природа е правил само това, което е добро. Плодът на това дърво обаче е събудил у него волята и възможността да избира дали да направи нещо добро, или да направи зло.
С други думи – преди яденето от Ец аДаат злото е било нещо външно за човека (символизирано от змията). Затова Сатан е трябвало да се превъплъти в змия и да дойде отвън, за да го изкуши. Но след като е ял от Ец аДаат, човекът е внесъл йецер ара вътре в самия себе си. От този момент нататък той е станал способен сам да замисля и извършва лоши неща по своя собствена воля.
Според кабалистичното учение крайната цел на сътворението е Творецът да даде добро на човека заради добрите му дела, чрез които той извършва поправка на духовния свят. Когато светът достигне своята духовна цялост, човекът ще може да се наслаждава на близостта с Твореца.
За да може човекът да прави добро и с това да поправя творението, светът е бил създаден с определена духовна недостатъчност. Когато човекът издържи изкушението, той поправя тази недостатъчност. Но когато Адам аРишон се е поддал и не е издържал изпитанието с Ец аДаат, той не само че не е поправил първоначалната липса, но и я е увеличил и е замърсил творението.
Това е състоянието, наречено от Мъдреците зоамат анахаш акадмони – „замърсяването от древната змия“. Тогава Ган Еден („Райската градина“) се е отделила от нашия свят – висшето духовно измерение се е оттеглило, а материята на нашия свят е станала груба и плътна. Поради това е била определена и смъртта за човека – за да може чрез пречистването на тялото в земята той да се върне чист по време на Възкресението на мъртвите в ерата на Изкуплението.
Оттогава насетне с всяка мицва, която изпълняваме през живота си, и с всяко изкушение, пред което устояваме, ние издигаме себе си и цялото сътворение стъпка по стъпка към следващо ниво на поправка за достигане на пълната съвършеност.
Шабат шалом умеворах!
Раби Земир Коен
Адаптирано на български език от Шимон Цаир
