
– Хей, какво правиш там? Ела си!
– Йордания, Египет – има оттам самолети! Тръгвай!
– У нас има място! Идвай!
– Купувам билети! Бързай!
Десетки обаждания и топли приятелски думи от различни краища на света, загриженост и много обич. Десетки въпроси и много, много недоумение. Война е. Страшно е. Защо не бягам?
Войната на Израел с Иран със сигурност ще влезе в учебниците по военна стратегия, разузнаване и тактика. Тепърва ще бъдат анализирани успехите на „Мосад“ и прецизните попадения от израелските и американските атаки, перспективите на Близкия изток след този военен конфликт и бъдещето на света като цяло.
Дванайсетдневната война бе сериозно изпитание за израелското население, напрегната реалност, чиито мащаби едва ли могат да бъдат сравнени с всичко изживяно досега от 77-годишната държава. Стотици балистични ракети и дронове, разрушения и пожари, цивилни жертви и хиляди ранени бе цената, която Израел трябваше да заплати, за да продължи да съществува.
Всичко случило се през този период трудно бих могла да опиша, а и приятелите ми извън Израел едва ли биха могли да разберат. Трудно е да разкажеш, без да звучи патетично, как под ужасния вой на сирените и падащите бомби един цял народ продължава да стои гордо изправен, не губи посока и отстоява своите ценности.
Застанали като един зад своята армия и дълбоко убедени в необходимостта от тази война, въпреки опасностите, израелците проявиха преди всичко хладнокръвие. Милиони мъже, жени, деца и старци изпълняваха точно указанията на гражданската отбрана, прекарваха часове в бомбоубежищата и продължаваха да се усмихват. Животът не биваше да бъде спиран, макар и труден.
Магазините за най-необходимото продължаваха да работят, хората прескачаха да пазаруват, без да се запасяват. Болници и поликлиники, работещи в специален режим, обслужваха населението, транспортът, макар и частичен, осигуряваше движение до различни части на страната. Доброволни организации доставяха постоянно храна и вода в убежищата, организираха игри и занимания за децата, набавяха дрехи и завивки, санитарни принадлежности. Социални работници обикаляха домовете на възрастни хора, проверяваха тяхното състояние и им доставяха не само провизии, но и сетове за ръчна работа, ръкоделия и книги. В жилищните блокове хората поддържаха постоянна връзка, помагаха си, посещаваха тези, които имат нужда.
Гимназистите се подготвяха за матура, последните дни на учебната година се провеждаха дистанционно...
Повече от 150 хиляди израелци, изненадани от войната в чужбина, настояваха да се върнат. Макар и под страшна заплаха, държавата организира въздушни и морски чартъри от различни места по света и осигури успешното им завръщане.
Трудно е да се разкаже този народ.
Агресивен, обикновено нескромен и шумен, в дни на опасност той е най-доброто нещо до теб, той е домът, който не искаш да напуснеш, оазис от оптимизъм и действие, топлина и грижа.

В спасителните операции на поразените обекти работеха стотици специализирани групи. Извадените от руините хора бързо се отвеждаха и за тях веднага имаше всичко – дрехи, храна и подслон, медицинско обслужване и психологическа помощ. Специално създаден щаб и телефонни служби информираха за пострадалите, правеха списъци на загубилите връзка, успокояваха близките...
Без паника, спокойно и професионално между екипите на гражданската отбрана имаше пълна координация, те пътуваха под ракетен обстрел от място на място и работеха денонощно.
Войната в Газа също продължаваше... Там отново загиваха войници, осиротелите семейства погребваха синовете си под воя на сирените и хиляди ги придружаваха да отдадат последна почит на героите...
Да... Трудно е да се разкаже този народ... Може би и затова онази единствена дума, с която се окачествяваше израелският тил по време на войната, е и най-точна.
Думата е Хòсен.
На иврит тя означава здравина и устойчивост. Тя е способността да се справиш с трудности и предизвикателства, да се възстановиш от тях и да запазиш нормалното си функциониране и адаптивност.
Тя е уникалната способност да излезеш от всяка криза пораснал и още по-силен.
Рени Джейкс, кор. на ЕВ
Тел Авив, Израел