Книгата, посветена на 20 години от създаването на вокална формация „Дулсе канто“, е проект, подкрепен от Организацията на евреите в България „Шалом“, издателство „Факел“ и издателство „Атера дизайн“.
Лика Ешкенази е родена в София. Завършва средното си образование в Средно професионално училище по електротехника. През 1973 г. е приета в музикалната академия „Панчо Владигеров“, специалност вокален изпълнител на поп и джаз музика. Изнасяла е концерти в Унгария, Италия, Сърбия, Гърция, Израел и България. Лауреат е на фестивали у нас и в чужбина. През последните 25 години се посвещава на еврейската песен и я популяризира сред родната публика. Така печели широката аудитория, което се дължи и на съвременното звучене на аранжиментите, като запазва автентичните мелодии и текстове. Създател и диригент е на две вокални формации за традиционна сефарадска музика – „Дулсе канто“ и „Хаверим“. Автор е на седем албума с цел съхранение и разпространение на традицията в този жанр. Носител е на наградата „Сребърен ритон“ на Министерството на културата за принос към българската култура, както и на наградата на Съюза на артистите в България за високи постижения във вариететното изкуство и развитието на европейската култура в България.
Вечерта започна с откъси от филми, в които видяхме Лика и „Дулсе канто“. Прозвуча песента „Ключът от Испания“. От дъното на залата излезе Лика, облечена в традиционен сефарадски костюм, и премина през публиката. Тя получи много цветя още преди да се качи на сцената и поздрави публиката с прочувствени думи:
Тази вечер е уникална с това, че имат среща XIII и XXI век и това си е направо квантов скок за мен и обкръжаващата ме среда. Но това не означава, че не се броят вековете между тези два, а напротив – много вода се е изляла през това време, много съдби са били променени, много граници са се изместили... Какво е специфичното още на тази среща, че един народ, който принудително напусна зоната си на комфорт, за да изпълни повелята на предците си и да продължи мисията, която му бе закодирана от Всевишния, пренесе и съхрани буквално през времето онази тънка невидима нишка, наречена сефарадска култура, език и придобита мъдрост!
Често ни се повтаря, че не трябва да се привързваме към нищо и никого в този илюзорен свят, но съдейки по голямата носталгия, обич и вярност, в които се потопих през последните 25 години, пеейки песните и слушайки разказите за Испания на по-възрастните от мен, включая и моето семейство, разбрах, че истинската любов е в безвремието! Тя се превръща в памет, която е неразделна част от историята на един народ или отделна общност, на едно кратко пътешествие само с 30 песни. Те могат да бъдат изпълнени и чути най-много за около 1 час. Ще кажете – и какво от това! А аз ще ви отговоря, че в съдържанието на тези песни се съхраняват толкова много факти и емоции, те могат да се „раздробят“ на толкова много дни, месеци и години, колкото се вместват в повече от 5 века! Бих искала да ви напомня, че Божите заповеди са само 10, но в тях се съдържат 613 подзаповеди и още повече подподзаповеди.
И точно в тези 30 песни можете да опознаете историята, религията, бита, културата, преживяванията на един народ. Все обширни неща, отнасящи се до хората, тези, които са дали израз на своето съществуване чрез музика и текст, в които четем незабравимата любов към живота, божиите чудеса, мъката за оцеляване и продължаване в това, което наричаме живот!
Книгата – сборник, която е в ръцете ви, ще ви накара да чуете песента на буквите и знанието, закодирано в нотите! Това е подаръкът, който си направихме взаимно, с божия промисъл!
„Искам да си отида, мамо, в Ерусалим!“ – великият повик на душата на всеки евреин.
И във всяка молитва „Догодина в Ерусалим!“.
Сигурна съм, че тези думи ще ви развълнуват и вас и ще се потопите в света на музиката, закодиран в нотите. Чухме думите на Румен Леонидов, издателя на „Факел“, който издава и първата книга на Лика „Песента на гугутките“. Чухме и песента „Ир ме керо мадре“, изпълнена от хора и Лика. На сцената се качиха няколко момичета, бивши хористки от другата група, „Хаверим“.
Вълнуващо беше изпълнението на песента „Адио керида“ от малката и талантлива Йоана Леви заедно с Лика и хористите от „Дулсе канто“. Всички в залата пяхме и ръкопляскахме на изпълнителите. Чухме и песента „Сивериаш“, както и „Подпури Абайлар“. Песните на езика на сефарадските евреи – ладино, изпълниха с емоции публиката. Специални гости на събитието бяха група The Sephardic Jewish Brotherhood of America, както и представители на испанското посолство.
Имаше специално поздравление от Максим Делчев, изп. директор на ОЕБ „Шалом“. Той благодари на Лика за труда ѝ да се издаде тази книга, както и на всички, които повече от 20 години изучават и популяризират сефарадската музика и традиции.
Вълнуващо поздравление поднесе една от създателките на клуб „Ладино“ г-жа Виктория Атанасова. Тя припомни за традициите на този език, който нашите баби и дядовци, майки и бащи са говорили, но по-младите хора не говорят. Прочетоха и поздравлението на другата ветерантка на клуба г-жа Сара Луна. На сцената се качи и Етиен Леви, който също поздрави Лика и припомни незабравими моменти, в които и двамата наши певци са пеели и разнасяли сефарадски песни и песните на Израел.
До мен седяха израелски граждани от български произход и се радваха на този концерт. Авива Фейгенсон каза, че за нея това е вълнуващо преживяване и ѝ напомня за нейните родители и техните хубави мигове в България, преди да се изселят в Израел.
Накрая на вечерта повече от час Лика Ешкенази даваше автографи на всички желаещи.
Да пожелаем още веднъж на добър час на книгата и да се надяваме, че в скоро време ще можем отново да чуем Лика и нейната група.
В този абсолютно побъркан свят, в който мирът се отдалечава все повече и повече, се случи нещо наистина прекрасно. Наглед това е локално, което се случи, но само наглед, защото да намериш сили, енергия, страст и хъс и да се обърнеш към традицията, като я претвориш в документ, който да запази историята на част от българското общество, е истински героизъм. Ще нарека сборника на Лика Ешкенази „Искам да си отида, мамо, в Ерусалим!“ пиршество на душата. Изследователите на сефарадската култура в България, когато отново се появят на хоризонта, защото сега не бих казала, че ги има, ще се опрат задължително на изследването на Лика – певицата, вокалния педагог, „нещотърсача“ на еврейската традиция и култура. Ето какво е написал в обръщението си към сборника на Лика Роберт Джераси: „Това е задълбочено проучване на историята, традицията и значението на текстовете в еврейската сефарадска песен. Читателят става свидетел на едно забележително пътуване през богатата и разнообразна история на еврейската музика. Това е пътуване, което обхваща векове, континенти и култури, като всяка нота и всеки стих разказват истории за надежда, любов загуба и устойчивост.“
Лесно е за всички, които са имали удоволствието да чуят Лика Ешкенази, да усетят мелодиката, топлината и нежността на песните, които тя изпълнява. Песни – стари като света, към който принадлежат сефарадите. Но това е на слух, което е прекрасно, разбира се, но съвсем друго е, когато навлезеш в материята и разказа. В началните страници на сборника със сефарадски песни Лика прави анализ на времето, в което те са създадени, разделя ги на групи, дава примери и търси паралели. Изследването й не е научен текст. Той е насочен към популярния читател и слушател, към любопитния човек, който иска да узнае повече, да усети по-добре света наоколо, но и този, който безвъзвратно си е тръгнал. Сборникът, създаден от Лика Ешкенази, е своеобразен мост между поколенията на сефарадските евреи, живеещи в България и по света. Но не само. Той е мост, по който лесно можеш да стигнеш до златния Йерусалим, той е и мост, на който можеш да срещнеш приятел от друг етнос и да му разкажеш за себе си.
Елегантният сборник, който всеки дом и библиотека трябва да притежават, е дело на издателство „Факел“ и сериозно подкрепен от ОЕБ „Шалом“, РОЕ „Шалом“ – София, и много спомоществуватели, взели присърце идеята. Статиите в него са преведени на английски и испански, придружени са с много снимков материал, а най-важното е, че към всяка книжка е прикрепена флашка, на която е съхранена цялата музикална история на сборника.
Приятно четене и слушане. Преди концерта и представянето на книгата на 24 юни т.г. в зала „Йерусалим“ на Еврейския културен дом Лика Ешкенази даде кратко интервю за в. „Еверейски вести“, което допълва образа ѝ и значението на делото ѝ.
Михайлина Павлова: Въпросът, който ще ти задам, не звучи професионално, но много ми се иска да получа отговор на него. Та, Лика, какво е за теб еврейството?
Лика Ешкенази: Еврейството е мисия! Не е обикновено съществуване! То е онази високовибрационна вълна, чрез която нашият народ се стреми да се приближи до Създателя си и същевременно да освети останалата част от човечеството и да го „убеди“ да приеме новата духовна вълна за единния Б-г. Даден ни е голям ресурс за изпълнение на тази задача и е необходимо дълбоко осъзнаване на всички нива от еврейското общество за тази мисия, която трябва да изпълни. За това Тората е основната инструкция, чрез която е възможно да приемем и използваме начините за постигане на тази основна цел. Всяка подробност за правилното функциониране е важна и ще дам пример с построяването на мишкана (подвижния храм). На пръв поглед обяснението е сведено до такива подробности, че понякога ги прескачаме с досада и гледаме да следим основния разказ, но да си представим, че творецът е пропуснал да ни „сложи“ към тялото малкото пръстче – на крака и на ръката. Само когато го нараним, разбираме, че всичко трябва да си е на мястото, иначе страда цялото тяло. Има една много приятна молитва, с която благодарим с подробности за перфектното тяло, което ни е дарил Б-г, за да можем оптимално да живеем на тази земя.
За мен е лесно да кажа, че съм горда с еврейското си потекло, но не е така просто. Особено в диаспората! Има дълбок смисъл да съм точно тук, защото, живеейки извън Израел, съм длъжна да спазвам законите на Тората, както е заповядано, да живея под два флага и да ги обичам еднакво, защото е така, и в същия момент да сравнявам, да изисквам повече от себе си и да се трудя двойно повече и на битовия фронт, и на духовния. И същевременно да не забравям коя съм и защо съм тук! Малко е страшничко, нали? Но още съм и се старая... И, разбира се, невинаги успявам, но всеки успех е ново стъпало по стълбата на живота ми...
М.П.: В днешния труден свят, в който живеем, кои са най-важните закони, най-важните мицви, които се опитваш да спазваш?
Л.Е.: Не можеш да получиш нещо, а да не дадеш нищо! Нарушаваш закона за вземането и даването в природата! Важно е да не очакваш нищо, когато даваш, въпреки че, без да искаш, си го помисляш. Но ми се случва напоследък често да направя добро или да не спазя някое правило и за много кратко време ми се връща „отговор“ по подобаващ начин. Обещавам си, че от днес ще се опитам да не съдя никого, да не критикувам, особено човек, който не присъства на разговора. В същия ден ме сполетява изпитание само при малък опит да използвам злоезичие, за което винаги се намира оправдание. Доброто дело само по себе си е добро само ако го прилагаш в живота. Може да си много мъдър теоретично, но в делата да си оскъден. Тогава си оставаш едно дърво с малки корени и си лесен за вятъра. Ученето на Тората е мицва за душата ми. Когато я правя, извиквам импулс – било творчески, било желание да направя добро. Когато пея, се превръщам в проводник на Божието благоволение и ми се иска повечето, които ме слушат, да почувстват еуфорията от Неговото присъствие! Това за мен е мицва! Изобщо примерът, който даваш, е важен, за да намериш следовници в делото, в което си постоянен!
М.П.: Греши ли човечеството?
Л.Е.: У всеки човек са заложени всички компоненти, които ще го издигнат до състоянието на сътворец на Всевишния! Всеки ще премине през катарзиса на отказването от себе си в полза на великата цел на творението – сам да достигне и да разбере какво е да си творец на битието си, външно и вътрешно. През целия път на метаморфози ще срещнем много конфликти в картината около нас, необходими за нашите избори, и прозрението, че те са необходими за растежа ни, без значение за жертвите! Звучи сурово, но е реалистично. Ще стигнем до момент, когато ще ни интересуват само вътрешните ни борби за усъвършенстване на собственото ни съществуване... Каквито и грешки да правим, на пръв поглед е важно да знаем, че винаги имаме втори шанс, даден ни чрез голямото милосърдие на Създателя, който познава цялата картина. Той е Великият хирург, който лекува чрез болка! Това е изключително успокояващо! Поне за мен...
М.П.: Какво още искаш да кажеш на хората с песните си, с картините си, с мислите си, които си превърнала в две книги?
Л.Е.: Не препоръчвам страданието, защото нито мазохизмът, нито садизмът са ми по вкуса. Но знам, че страданието е дало плод за велики неща в света на всяко сътворяване. Колкото е по-голям успехът, толкова цената е по-висока. Защото няма безплатен обяд тук, на земята! Ако проследите моята скромна история до днес, ще разберете, че за всяко нещо, което съм получила – таланти, способности, обич, си предплатих предварително с най-скъпото, което имах!... Това, което се опитвам да правя, е да насърчавам, да помня, да обичам! Друго не знам...
М.П.: Какво за теб е вечността? Вечен е кой, кое? Имаш ли чувството, че си неин вестител, онзи, който ще предаде на поколенията най-ценното – паметта?
Л.Е.: С нашия рационален ум трудно можем да определим кое е вечно... Много са предположенията на по-мъдрите от мен, но знам, че каквато и да е продължителността на нещо във времето, то оставя следа, от която се прави нова бримка в големия пуловер на битието и небитието. Затова трябва да се внимава да не пуснем бримка с нашите действия и помисли. Носим голяма отговорност, защото никой не обича да носи закърпен пуловер...
Всеки е неосъзнат вестител на нещо, което много пъти не може да си обясни, защото познаваме много малка част от историята на цялата земя. Човек може да разбере на какво е предводител само по огледалото от реакции на другите хора, макар че понякога то може да е криво. Тогава поне можем малко да се посмеем, нали? Даже и на спомени, за които сме плакали...
Не се приемам толкова насериозно, освен духа в мен. Той е сериозният!
Мариана Барух, Михайлина Павлова
Сн. Ники Давидов, Тони Хаздай, Нисим Примо
