Това е най-веселият ден от еврейския календар. Ще посрещнем Тората, ще пеем около нея, ще я носим или ще искаме да я докоснем, ще бъдем част от последното ѝ годишно четене. А в първия Шабат след празника започваме отново четенето й. И ще бъдем по-съсредоточени, ще търсим нови и стари послания, ще правим паралели и препратки. Симхат Тора, радостта на Тората, ни напомня, че ученето прави евреите по-мъдри и по-богати.
Но се замислям или по-скоро го знам, че никога след 7.10.2023 г. празникът няма да бъде същият, защото беше окървавен на тази дата преди две години. Не би могъл, няма да е истински, ако този мрачен ден отиде в историята, ако забравим безразличието на света, ако забравим отмъщенията, ако забравим изолацията, в която същият този свят се опитва да вкара Израел. Симхат Тора ще празнуваме по друг начин. Нищо. Евреите знаят как да го правят, защото имат памет. А паметта идва от ученето.
Вчерашният 13 октомври може да бъде наречен „Щастие“. Заедно с близките и цял Израел ние от Диаспората посрещнахме 20-те живи заложници. Взирахме се в променените им лица, в усмивките им и им пожелавахме бъдеще. Не знам какво ще е то, но със сигурност няма да е лесно.
Днес пресслужбата на ЦАХАЛ обяви, че в Националния център по съдебна медицина е завършил процесът по опознаването на четири тела на убити в Газа израелци. Заради близките им и тяхната скръб няма да съобщавам имената, които са известни към момента. Само ще подчертая, че Израел изисква от Хамас да изпълни своите задължения в рамките на съглашението и да положи всички усилия да върне телата на похитените на техните семейства, за да бъдат те подобаващо погребани в родната им земя.
Та днес, когато сме в очакване да настъпи Симхат Тора, бих искала да кажа, че пътуването не е свършило, докато не се върнат и живите, и мъртвите. Семействата им, които се бориха за тях, ние, които силно ги подкрепяхме, не го заслужаваме. И израелците, и Диаспората, и нашите приятели няма да постигнем без това мира, който искаме.
Пътуването не е свършило. Това е.
Михайлина Павлова
