В момента в Музея на изкуството в „Яд Вашем“ може да се види изключителна колекция от арт произведения под заглавие „Пътешествие след катастрофата“, създадена от художничката Тал Мазлиах по време на последното издание на програмата за резиденции. По време на престоя си на Хълма на паметта в Йерусалим Тал има възможност да се докосне до оригиналните паметници и колекции в кампуса, включително артефакти, фотографии, архиви и лични документи.
Във всяка от новосъздадените творби в изложбата Тал Мазлиах интегрира лична история от Холокоста с текстове от този период и свои визуални концепции. Комбинацията от творческия процес, личната перспектива и фрагментите от спомени в „Яд Вашем“ създават трогателен и провокиращ размисъл призив, който повдига философски въпроси за връзката между миналото и настоящето, за еврейската идентичност пред лицето на екзистенциални заплахи и за начина, по който човек може да превърне личната болка и колективната памет във визуално и символно творение днес.
Тал Мазлиах е родена през 1961 г. в кибуц Кфар Аза в Западен Негев – място, което тя описва като „райската градина“. На 7 октомври, докато 300 терористи вилнеят из нейната „райска градина“ и избиват повече от 100 души, включително и деца, Тал е в стаята за укритие, която е и студиото ѝ. Тя се крие под леглото повече от 20 часа, докато най-накрая е спасена от войници на израелската армия. Тал признава, че резидентската програма на „Яд Вашем“ е била възможност да се впусне в лично пътешествие през възпроизвеждащите се травми от Холокоста и 7 октомври и да открива нова и дълбока перспектива в болезнено дирене на правото на духа да извърви отново пътя си до Райската градина. Аз съм рационален човек – казва Тал – и дори пред гледката на гробище, в каквото се превърна Кфар Аза, в съзнанието ми се откроява конструктивното вдъхновение от песента на Яфа Яркони[1]: „Всеки край подновява дните и разперва криле на феникс“.
По думите на директора на отдела за връзки с обществеността, култура и възпоменание в „Яд Вашем“ Инбал Квити-Бен Дов каузата на новата резидентна програма е да „разшири разказа за Холокоста, като актуализира прочита му през визията на индивидуалното разбиране за болка, сила и възстановяване в полето (и в по̀лета) на текущото време“. В „по̀лета на текущото време“ темата за Холокоста е в състояние на непрекъсната потенциалност, което е самата ѝ сърцевина. Един от символите ѝ несъмнено е митичният Феникс, или Оршина, което е талмудическият прякор за него и в неговите възможни случвания в израелското изкуство, както в никое друго. Дори за появата на феникса в израелското изкуство се говори като кауза на художниците да „наложат визуален мит за преродената нация“. Преди всичко символът на митичната птица е бил идентифициран с Холокоста и възкресението на еврейския народ след това, но е служил и като символ на възпоменание за падналите във Войната за независимост, Шестдневната война, войната Йом Кипур, войната в Газа. Например към средата на 70-те на миналия век в отговор на Йомкипурската война израелският художник и скулптор Игал Тумаркин (1933 – 2021) създава алуминиевата скулптура „Феникс“ под форма на обелиск, която е поставена в северната част на Холон (в североизточния ъгъл на Площада на бойците). Други критици свързват тази творба с Холокоста – постоянна тема в творчеството на Тумаркин. Впрочем Тумаркин е автор на серия скулптури на феникса – първата е създадена през 1959 г. от различни видове скрап с тяло, стоящо вертикално, към което са заварени три триъгълни крила отляво, а отдясно – един вид „крило“, което е „паднало“ от вертикалния метален стълб. Цялостното впечатление е за разкъсано тяло в процес на унищожение, разпадане и съмнителен растеж. Творбата е представена за първи път през 1960 г. в павилиона „Хелена Рубинщайн“ в Тел Авив.
Друг израелски художник от втората половина на миналия век – Моше Тамир, е оставил картина, в която легендарната птица гори, след което се издига към нов живот като символ на възкресението на еврейския народ след Холокоста, а също така е свързана с героичния епос на Войната за независимост, който е оставил дълбок отпечатък върху творчеството на Тамир.
Между многото израелски творци, които ползват символиката на птицата Хол (на иврит: חוֹל ḥōl)[2] в своите концепции, е и Авраам Офек – художникът, роден в Бургас, който през 1948 г. пристига като 14-годишно момче в новосъздадената държава. Авраам Офек е рисувал митологичния феникс, който никога не умира напълно и започва живота си отново и отново, в един безкраен цикъл. До 80-те години на миналия век творчеството на Офек се възприема като алтернатива на мейнстрийма на визуалното изкуство в Израел заради неговата загриженост за социалните проблеми, фигуративния език и използването на теми и образи, заимствани от еврейската традиция. Интересен факт е, че картината му „Фениксът“ от 1989 г., рисувана малко преди смъртта на художника, се използва като образователен инструмент в различни израелски училища в часовете по обществени науки и/или изкуство.
В университетска инструкция за провеждане на урок-дискусия на тема „По пътя към прераждането“, във фокуса на която стои картината на Офек, се казва в резюме така: „Как да подходим към темата, наблюдавайки картината на Офек? Фениксът, митична птица, която циклично се регенерира или се преражда от пепелта на своя предшественик, служи като мощен символ в израелското изкуство, представяйки теми за устойчивост, прераждане и надежда, особено в контекста на историята на нацията и текущите предизвикателства. Пепелта въплъщава концепцията за обновление. Това дълбоко резонира с еврейския опит и историята на Израел, който се е сблъсквал с множество предизвикателства и периоди на разрушение, но винаги се е възстановявал благодарение на непоколебимия си дух. Фениксът има корени в еврейската традиция, където се свързва с библейската фигура на Йов и с концепцията за възкресението. Това е „птицата, която живее 1000 години, след което огън я поглъща, оставяйки я до размерите на яйце, от което тя се възстановява като феникс с размах на криле“. Птицата се използва и като символ на Газа, представляващ историята на града за възстановяване и устойчивост след разрушение. И, ученици, сега нека да поговорим за това: различава ли се въображаемият феникс от нас и ако да – как, и ако не – защо?“
В различни концепции за съвременно израелско образование се казва, че „фениксът символизира способността да се преоткриваме, да се учим от грешките и да се движим напред в цикъл на постоянен растеж. Той е символ на оптимизъм и устойчивост: историята за феникса вдъхва чувство на надежда и вяра в способността да се преодоляват препятствията и да се въздигнем от пепелта. Символ е и на непрекъснатост на ученето: Цикличното обновление на феникса е метафора за непрекъснато образование и желанието за постоянно учене и развитие. Той може да се използва за насърчаване на иновациите: Образователните организации и преподавателите могат да възприемат концепцията за феникса, за да насърчат креативността, нестандартното мислене и разработването на нови решения. Той е символ на развитие на ресурсите: Самообновяването на феникса може да послужи като вдъхновение за развитие на човешките ресурси и личните способности както сред учениците, така и сред преподавателския състав“.
На 16 октомври 2023 г. на сайта на TLI платформата, която подготвя млади мениджъри на възраст между 24 и 35 години, беше качено лого с феникс и пространна информация за няколко нови програми със съпровождащ текст: „Феникс. Каква е тайната на обновлението на еврейския народ въпреки многобройните бедствия, които е преживял? Много историци през вековете са се възхищавали на еврейския феникс – символ на способността за възстановяване след разрушение. Какво ни позволява да се издигаме отново и отново?“
Докато обикалям изложбата на Тал Мазлиах „Пътешествие след катастрофата“ в Музея на изкуството в „Яд Вашем“, където се съхранява и постоянна експозиция с рисунки и картини от концентрационните лагери, се сещам за неотдавнашното изказване на кореспондента на BBC Arabic от Газа Самер Елзаенен „Ще горим евреите, както го направи Хитлер“. Възможно е да е бил и в „райската градина“ на кибуц Кфар Аза, преди превръщането му в гробище, и да е наясно с унищожението ѝ. Мисля си, че ако го срещна, няма да бъде среща с непознатото и ще се държа хладнокръвно – срещата на културите винаги е била трудна, макар и неизбежна реалност. Ще му задам обаче въпрос – защо фениксът според него, дори и да не е най-популярната, е една от любимите играчки на израелските деца, което ги различава от палестинските, които си играят с пистолетчета? Дори ще нося цяла торба играчки – плюшени феникси, феникси от полимерна глина, 3D отпечатани феникси със сложни детайли и ярки цветове, лазерно изрязани дървени пъзели, бродирани феникси, феникси от памук, лен и мъниста и дори една фигурка, създадена от художника Шрага Вайл, на бял феникс, издигащ се от пепелта с нагръдника на Върховния жрец (Аарон), символизиращ завръщането на 12-те израилски племена и метафора на прераждането на Израел. Дори и за Елзаенен 1000 години живот на птица да са въображаема реалност „и смърт не беше наложена върху нея“, истината е, че има народ, който превръща въображението в реалност.
Радост Николаева
Картини от една изложба:
[1] Песента „Феникс“ (1994) на израелската певица Яфа Яркони (1925 – 2012), известна като „певицата на войните“ поради честите ѝ изпълнения пред войници на израелските отбранителни сили, особено по време на война. Яфа Яркони e носителка на наградата на Израел през 1998 г. за принос към еврейската музика.
[2] Спомената в Йов 29:18 и традиционно разбирана като еврейската дума за „феникс“.
