Евреите в Иран търсят безопасност в мълчание

Измина повече от година, откакто Давид (псевдоним) е говорил с братовчедите си в Техеран. Макар роденият в Иран Давид, който днес има магазин в Йерусалим, да се тревожи за роднините, които е оставил преди години, той също така е напълно наясно с опасността, на която може да ги изложи само с това, че се свързва с тях.

Ирански евреи провеждат антиизраелско събрание в синагога в Техеран

„В днешно време най-безопасно е да се държиш незабележимо“, каза той. За положението, в което се намира семейството му, той не знае нищо повече от това, че те „се страхуват“.

Докато Израел и САЩ водят съвместната си въздушна офанзива срещу иранския режим, хиляди евреи, живеещи в Ислямската република, са изправени пред напрегнати обстоятелства.

Колко точно са напрегнати е трудно да се определи. Откакто започна военната кампания, много евреи в Иран, като братовчедите на Давид, поддържат малко или никакви контакти с роднини в чужбина. Прекъсванията на интернет ограничават комуникацията, но в много случаи мълчанието е умишлено, тъй като такъв контакт – особено с хора в Израел, рискува да предизвика подозрения от страна на властите в Техеран.

Лидерите и активистите на иранската еврейска общност предупреждават, че опитите от Израел да се свържат с евреи в Иран могат да изложат живота им на риск. По тази причина „Таймс ъф Израел“ не се свързва директно с евреи в страната.

Бяха проведени обаче интервюта с роднини, приятели и обществени фигури, свързани с иранските евреи, в опит да се разбере как войната ги засяга. (Тази статия беше одобрена за публикуване от израелската военна цензура, която изисква представянето на материали, отнасящи се до състоянието на еврейските общности във „враждебни държави“.)

Според онлайн оценки еврейското население в Иран наброява между 8000 и 15 000 души, концентрирани предимно в Техеран, с по-малки общности в градове като Исфахан и Шираз.

От създаването на Израел десетки хиляди ирански евреи са емигрирали в еврейската държава, като днес те съставляват население от около 200 000 души, предимно родени в Израел.

Давид сподели пред „Таймс ъф Израел“, че пази топли спомени за страната и копнее да я види „свободна“ някой ден.

Днес, вече на средна възраст, Давид се преселва в Израел със съпругата и децата си, когато е на около 30 години, след като е израснал в Техеран и е отбил задължителната военна служба там.

Докато разговаря на иврит с „Таймс ъф Израел“ в малкия си магазин, където продава печени ядки, семена, сушени плодове и подправки, двама други ирански еврейски имигранти, работещи наблизо, минават покрай него и го поздравяват на фарси.

Ирански евреи в синагогата в гр. Язд през ноември 2014 г. Снимка: „Таймс ъф Израел“/
AP Photo/Ebrahim Noroozi
Ирански евреи в синагогата в гр. Язд през ноември 2014 г. Снимка: „Таймс ъф Израел“/
AP Photo/Ebrahim Noroozi

Запитани за роднините си в Иран, те отказват да коментират.

„Всичко ще бъде наред, вярвам – каза Давид в края на разговора. – Моля се на Бога това да свали режима.“

Евреи, родени в Иран, които са поддържали връзка с роднини в Иран, казаха, че еврейската общност изглежда се справя при тези обстоятелства, но посочиха минали случаи, в които режимът е преследвал евреите по време на кризи, подчертавайки, че най-добрата стратегия е да не привличат внимание.

Някои изразиха и надежда, че войната в крайна сметка ще им позволи да посетят близките си в страната.

Дим се издига след военен удар в Техеран, Иран, на 3 март 2026 г. Снимка: „Таймс ъф Израел“/AP Photo/Vahid Salemi
Дим се издига след военен удар в Техеран, Иран, на 3 март 2026 г. Снимка: „Таймс ъф Израел“/AP Photo/Vahid Salemi

Мнозина от онези, с които се свързахме за тази статия, отказаха изобщо да обсъждат еврейската общност в Иран. Някои казаха, че умишлено са избягвали да се свързват с роднини, откакто започнаха ударите, опасявайки се, че дори обикновена комуникация може да ги изложи на опасност.

В отговор на въпроси, изпратени им на фарси от активист против режима, базиран в Лондон, представители на еврейско семейство в Иран казаха за „Таймс ъф Израел“: „Условията не са подходящи да говорим в момента. Надяваме се на по-добри дни напред.“

„От контактите ми с членове на еврейската общност в Иран разбирам, че физически са добре. Молим се за тяхната безопасност и благополучие“, каза равин Менди Читрик от Истанбул, който е председател на Алианса на равините в ислямските държави.

Йосиф, псевдоним на ирански евреин, преместил се от Техеран в Йерусалим през 2005 г., заяви, че не се е чувал с двете си лели в Техеран, откакто по-рано тази година правителството предприе брутални репресии срещу антиправителствените протести.

Кадър от видео, заснето между 9 и 11 януари 2026 г. и потвърдено от AП, показва тела и скърбящи пред морга в Иран след репресиите срещу протестите в Кахризак, провинция Техеран. Снимка: „Таймс ъф Израел“/UGC via AP, File
Кадър от видео, заснето между 9 и 11 януари 2026 г. и потвърдено от AП, показва тела и скърбящи пред морга в Иран след репресиите срещу протестите в Кахризак, провинция Техеран. Снимка: „Таймс ъф Израел“/UGC via AP, File

Според някои оценки репресиите са отнели живота на до 30 000 иранци, а официални представители в Израел посочват насилието като фактор, ускорил решението за нанасяне на удар срещу Иран.

Йосиф обясни, че в моменти на политически или военни вълнения подозрението бързо може да падне върху малцинствата в Иран. „Режимът винаги обвинява някого, че е свързан с врага, като твърди, че врагът е причинил всички безредици“, каза той.

„И, разбира се, първите, върху които пада съмнение там, са евреите. Така че ние научихме урока. Всички веднага прекъсват контактите. Не говорим. Няма никакъв контакт от началото на протестите досега.“

По време на последните демонстрации непотвърдени съобщения в еврейските медии гласяха, че няколко членове на еврейската общност в Иран са били арестувани по подозрение за участие в протестите, въпреки че представители на общността са отрекли всякаква връзка с демонстрациите и определят арестите като грешка.

След 12-дневната война между Израел и Иран през юни еврейски медии също съобщиха, че няколко лидери на еврейската общност в Техеран и Шираз са били арестувани и обвинени във връзки с Израел без никакви доказателства.

В същото време иранският режим прави разграничение между ционизма и юдаизма, а на евреите официално се предоставя известна степен на религиозна свобода. Лидерите на еврейската общност в страната многократно са осъждали действията на Израел срещу Иран или в палестинските територии.

Иранци на митинг по повод Деня на Кудс, или Деня на Йерусалим, в Техеран, на 13 март 2026 г. Снимка: „Таймс ъф Израел“/ АФП
Иранци на митинг по повод Деня на Кудс, или Деня на Йерусалим, в Техеран, на 13 март 2026 г. Снимка: „Таймс ъф Израел“/ АФП

По време на войната през юни 2025 г. няколко еврейски общности публикуваха остри изявления, осъждащи Израел. Подобни изявления бяха публикувани и бяха проведени антиизраелски митинги скоро след клането, водено от Хамас на 7 октомври 2023 г. в южната част на Израел, което предизвика двугодишната война на Израел в Газа с подкрепяната от Иран терористична група.

Остава трудно да се определи доколко тези изявления отразяват истинските настроения в общността и доколко са резултат от натиск от страна на властите.

„Режимът е арестувал хора, които нямаха абсолютно никаква връзка с Израел, обвинил ги е в шпионаж и ги е вкарал в затвора. Така че ако някой евреин говори открито сега – особено в такива времена, те само това чакат“, каза Йосиф.

Дори използването на приложения за криптирани съобщения като WhatsApp или Telegram може да бъде опасно.

„Дори и да не знаят съдържанието на разговора, фактът, че знаят, че някой евреин там е говорил с човек с израелски номер – само това е проблем“, каза той.

Йосиф каза, че по време на войната през юни м.г. лидерите на еврейската общност „предупредиха много строго да не се говори с хора в Израел – и ако все пак говорят, разговорът трябва да бъде само за ежедневни неща… Нищо политическо или нещо, което би могло да звучи като предаване на информация.“

Свързването с роднини извън Израел също може да бъде проблематично.

Един ирански евреин, живеещ в САЩ, каза пред „Таймс ъф Израел“, че от началото на американско-израелската кампания е успявал от време на време да разговоря с роднини в Шираз, но  внимава да не споменава Израел по телефона от страх да не бъде „обвинен в шпионаж“.

Ирански еврейски младежи се молят в синагогата „Рабизаде“ в Шираз, Южен Иран, 12 април 2000 г. Снимка: „Таймс ъф Израел“/AP Photo/Vahid Salemi
Ирански еврейски младежи се молят в синагогата „Рабизаде“ в Шираз, Южен Иран, 12 април 2000 г. Снимка: „Таймс ъф Израел“/AP Photo/Vahid Salemi

Йосиф си спомня, че преди революцията от 1979 г., довела на власт сегашния режим, дядо му пътувал поне два пъти годишно от Иран до Израел, като полетът му отнемал един до два часа.

Той изрази надежда, че настоящият конфликт ще доведе до падането на режима, което може би ще отвори пътя за възстановяване на връзките между двете страни и ще му позволи да види отново семейството си: „Като човек, който е живял там, се надявам, че един ден ще мога да го посетя. Просто да посетя родината си“, каза той.

„Всичко, което режимът е направил през последните 40 и нещо години, е едно. Но това, което направиха напоследък, като смачкаха протестите, е на съвсем друго ниво“, каза той с тъга. „Просто като човек очаквам това да приключи – защото докато те са на власт, то ще продължава. И вярвам, че ако войната спре, без режимът да падне, те ще потискат хората там още повече“, каза Йосиф.

Нава Фрайберг, в. „Таймс ъф Израел“

https://www.timesofisrael.com/with-iran-under-us-and-israeli-attack-countrys-jews-seek-safety-in-silence

Водеща снимка : Ирански евреи провеждат антиизраелско събрание в синагога в Техеран в подкрепа на палестинците в Газа на 30 октомври 2023 г. малко след като войната между Израел и Хамас беше предизвикана от жестокостите, извършени от Хамас на 7 октомври 2023 г. Снимка: „Таймс ъф Израел“/ Ата Кенаре /АФП