„Новите мъдреци“ са „хора мостове“, които са способни да търсят и намират оптимални решения при сложни и/или конфликтни аспекти на всяко ниво – казва проф. Нава Левит Бен-Нун, – защото житейската мъдрост не е „крайна дестинация“, а непрекъснато „пътуване чрез учене“.
Предстои участието на израелски и международни артисти в 7-ото издание на Йерусалимското биенале, което ще се открие на 7 май 2026 г. (20 ияр 5786 г.) под заглавие De Profundis[1] (ממעמקים). Биеналето се организира на всеки две години от 2013 г. насам и е посветено на изследване на културната нишка, която свързва съвременното изкуство и еврейския свят. Биеналето се е превърнало в централна част от националната арт сцена с участието на израелски и международни художници. Експонатите се разполагат в музеи, галерии, обществени места и като временни изложби в целия Йерусалим, а към програмата се присъединяват дизайнери, фотографи, видеоартисти, музикални и танцови изпълнители, театрални и улични изкуства. Събитията, в които традиционно участват над 200 автори, международни организации и куратори, се провеждат в десетки културни центрове, музеи и галерии в Йерусалим, между които са уникалният арт център, международната платформа за резиденции на млади артисти „Амифал“ – „фабриката“, музеят „Кулата на Давид“, културният център „Мишкенот“, галерията за стрийт арт акции „Черната кутия“ и много други. В поканата за 7-ото международно биенале се подчертава, че става дума за „спускане в собствените ни невидими и скрити дълбини, в колективното невидимо и несъзнавано, за да извадим на повърхността наученото, както вадим диамантите, добивани от дълбините на земята“. Темата на 7-ото йерусалимско биенале De Profundis подтиква към изследване на много и разнообразни въпроси – казват организаторите. „Нашата отправна точка е необходимостта да се вгледаме в собствените си сърца и души. Подобна интроспекция е съществена стъпка за терапия, изцеление и възстановяване. От спускането в нашите собствени символични дълбини следва щателно разкопаване на ключови проблеми чак до техните корени, така че да ги разкрием слой по слой, използвайки мъдрост, умствена сила и вдъхновение. Това е съществена житейска задача, тъй като разкриването на тези дълбини вдъхновява смела и проактивна ангажираност както в мисленето, така и в действието. По този начин De Profundis ще символизира поглед, вдъхновен от миналото и насочен към бъдещето с мъдрост, надежда и оптимизъм. Това е покана да предложим кураторска и артистична дискусия за днешните понятия „над“ и „под“ повърхността, откритото и скритото, както и това, което чака да бъде разкрито, това, което е достъпно, и това, което все още не може да бъде достигнато.“
Прилича на приказка, но не е. На 14 май изтече срокът за кандидатстване за участие на израелски и международни артисти в 7-ото издание на Йерусалимското биенале De Profundis, а от залез-слънце на 15 до 16 май в Израел се провежда фестивалът Лаг баОмер, което е време за празненства на открито. Фестивалът отбелязва 33-тия ден от „броенето на Омера[2]“, което започва от Песах и завършва на Шавуот. Това са дни на траур в отговор на трагедии, случили се през периоди в библейски времена. Еврейските букви ламед и гимел, които съставляват акронима „Лаг“, имат комбинирана числова стойност 33. В резултат на това Лаг баОмер се е превърнал в щастлив ден, прекъсвайки тъгата в периода Омер за 24 часа. Това е т.нар. радостен ден, микропразник. Броенето на дните напомня за връзката между Песах, който отбелязва изхода от Египет, и Шавуот, който отбелязва даването на Тората, а изходът от робството не е пълно и не е завършено без получаването на Тората. Според Тората (Левит, 23:15) всички евреи трябва да броят дните от Песах до Шавуот, период, наречен броенето на Омера. На втория ден на Песах, в дните на Храма, е донесен като дар един сноп (гомор) с ечемик, наречен Омер – единица мярка. Омерът (сноп) е стара библейска мярка за обем на неовършани стъбла от зърно, количеството зърно, използвано за жертвоприношението в Храма.
Днес Лаг баОмер в Израел е от любимите празници на учениците. В дните преди това деца и младежи събират дървесни отпадъци, особено стари врати и дъски, за да ги трупат в огромни огньове вечерта на Лаг баОмер. Много хора организират пикници или барбекюта, пеят, танцуват и насърчават децата си да играят навън с лъкове, стрели, бухалки и топки. Броенето на Омера е свързано с различни страни от емоционалния живот и с историята на еврейската душа, където от особена важност са 7-те наставления (сефирот) със съответните им емоционални и етични атрибути според Кабалата, която е най-дълбоката част от Тората. А това са: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, йесод, малхут и част от съответствията им – доброжелателност, дисциплина и сдържаност, състрадание, търпение и устременост, покорство, съпричастност и самообладание...
Прилича на приказка, но не е. В търсене на нови ценностни подходи за среща с онова „минало в настоящето“, което ще продължи да дава шанс за растеж и надежда на всяко ново поколение след 7 октомври с неговите огромни глобални последици, ще ни изправи и 27-ото издание на Международния филмов фестивал „ДокАвив” от 22 и 31 май в Тел Авив, който действа в сърцето на една от най-иновативните и жизненоважни творчески сцени – тази на документалното кино. „ДокАвив“ е сред водещите световни фестивали за документално кино, в който всяка година се прожектират повече от 100 местни и международни документални ленти, много от които са премиери. Програмата включва: Конкурс за израелски филм, Международен конкурс, Конкурс за филмография, Конкурс за късометражен филм и Студентски конкурс. Тазгодишната програма стартира с документалния филм, носител на първа награда на Международния кинофестивал Берлинале 2025 – Holding Liat на американския режисьор Брандън Крамър, който разказва историята на освободената израелска заложничка Лиат Бейнин Ацили, отвлечена от Хамас от кибуца Нир Оз по време на атаките на 7 октомври 2023 г. В речта си при получаване на наградата през февруари т.г. Крамър заявява, че филмът му не предлага „лесни отговори“, а историята на самата Ацили до освобождението ѝ сякаш е нестандартен индивидуален модел за използване на мъдрите наставления от „броенето на Омера“: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, йесод, малхут и съответно част от техните емоционални измерения: доброжелателност, дисциплина и сдържаност, състрадание, търпение и устременост, покорство, съпричастност и самообладание, които тя е прилагала целенасочено и ежедневно в отношенията си с терористите от Хамас и с техните семейства като стратегия за постигане на мир и измъкване от смразяващото страдание. Накрая успява да се освободи, ползвайки дори тяхната подкрепа.
Прилича на приказка, но не е. Един от най-ярките 100 фестивални филма, който ще бъде прожектиран по време на „ДокАвив“ от 21 до 30 май, е „Познай надеждата“ (2025), 74 мин., със субтитри на иврит, арабски и английски. Посветен е на творческите експерименти на 39-годишния роден в САЩ израелски художник Адам Йекутиели, известен с псевдонима Know Hope, когато преди години започва да работи по улиците на Тел Авив като уникален стрийт артист с живото съучастие на градските жители. Know Hope е автор на огромни по мащаб, силни и провокиращи стенописи, графити, улични инсталации и произведения на открито, създавани на различни публични места в Израел и Палестина като реакция срещу собственото си нарастващо разочарование от обществената нечувствителност в света към насилието, която – по думите му – „тревожно се нормализира днес“. Творбите му говорят за ужасите, които се разиграват пред нашите погледи, за моралната ерозия, която позволява на езика на омразата, манипулацията и пропагандата да процъфтяват, както и за мълчанието, което улеснява действията на военнопрестъпниците и фундаменталистите. Как обаче да намерим лъча на надежда в колективната тъмнина заедно?
Прилича на приказка, но не е. Изкуствата на израелската сцена имат своя реален и всекидневен принос към темата за срещата с онова „минало в настоящето“, което ще продължи да дава шанс за растеж и надежда на всяко ново поколение срещу моралната ерозия, която позволява да процъфтяват езикът на омразата и антисемитизмът. Какъв всъщност е съвременният профил на онзи индивид – независимо дали той е артист, зрител, мениджър, учител, учен или политик, който е подготвен и способен да се изправи срещу моралната ерозия? В Израел вече съществува Наука за мъдростта, развивана от проф. Нава Левит Бен-Нун, директорка на Центъра за мозък и съзнание „Сагол“, която търси отговори на този въпрос. Центърът за мозък и съзнание „Сагол“ е част от института „Райхман“ в Херцлия, който е първият частен университет в Израел, основан през 1994 г. През последните месеци по време на свои публични прояви проф. Нава Левит Бен-Нун нарече „важна образователна кауза личните постижения да се интерпретират като неотменна част от социалната отговорност на съвременния израелски гражданин“. Посланието на нейната специфична област Наука за мъдростта, която разглежда ключови въпроси като: Какви са характеристиките на мъдрите хора днес? Как се развива мъдростта през целия живот? Какво е социалното въздействие на хората, които действат, водени от традиционните ценности на мъдростта? Какви когнитивно-емоционални качества са необходими за това?, е: „Ние работим за промяна на мисленето, като обучаваме стотици млади хора да работят за нови модели, способни да допринесат за социална промяна както в Израел, така и в Близкия изток“. В няколко семинара от януари т.г. до днес пред различни аудитории с участието на проф. Бен-Нун се разискват проблеми в тематичния обхват на новата наука, като например такива: „Период на преход: култивиране на мъдрост във времена на преосмисляне на настоящето“. Системата на проф. Нава Левит Бен-Нун модернизира „миналото на паметта като стратегия за настоящето“. Възпитанието на „мъдри хора“ допринася за стабилността на общностите, осигурява възможност за иновативни решения на сложни проблеми и насърчава хармонията в конфликтни ситуации. Житейската мъдрост дава възможност на хората да се справят с кризисни ситуации по спокоен и балансиран начин, да развиват критично мислене и да предлагат креативни и практични решения на социалните предизвикателства. Според научните изследвания житейската мъдрост не се свежда нито само до висок интелект, нито просто до много знания, а представлява сложна комбинация от когнитивно-емоционални качества. Целевото изграждане на такъв тип „нови мъдреци“ сякаш модернизира древните наставления от „броенето на Омера“ и техните емоционални измерения. В контекста на модерността това са: комплексно мислене, способност за анализ и разбиране на многопроменливи ситуации, способност за едновременно разглеждане – без отхвърляне – на разнообразни гледни точки, способност за анализ на междуличностни мотиви и емоции, критична обработка на информация, бърза адаптация към промени и способност за бързо учене от житейския опит, вкл. от „миналото в настоящето“. Затова все по-голяма важност придобиват такива социално-емоционални способности като състрадание, емпатия, милосърдие, щедрост, приобщаване. „Новите мъдреци“ са „хора мостове“, които са способни да търсят и намират оптимални решения при сложни и/или конфликтни аспекти на всяко ниво – казва проф. Нава Левит Бен-Нун, – защото житейската мъдрост не е „крайна дестинация“, а непрекъснато „пътуване чрез учене“.
Прилича на приказка и всъщност е, защото месец Ияр в еврейския календар е пълен с приказки в реално действие.
Радост Николаева
[1] De profundis се отнася до Псалм 130, традиционно известен като De profundis („От дълбините“) заради началните му думи на латински.
[2] Броенето на Омера (на иврит: סְפִירַת הָעוֹמֶר, Сефирот аОмер се състои от устно броене на всеки от 49-те дни между празниците Песах и Шавуот. Периодът от 49 дни (7x7) е известен като „периода на Омера“.
