Първата фаза на сделката предвиждаше освобождаването на 33 заложници, сред които жени, деца и мъже над 50 г., както и такива с особени хуманитарни ситуации. В замяна Израел трябваше да освободи близо 2000 осъдени терористи, сред които около 250 души с доживотни присъди, както и 1000 терористи, заловени след 7 октомври. ЦАХАЛ трябваше да намали присъствието си в Газа, включително и в коридора „Филаделфия“.
„Преговорите за приложение на втора фаза ще започнат на 16-ия ден от първа фаза и се очаква да включват освобождаването на останалите заложници, постоянно прекратяване на огъня и пълно изтегляне на израелските сили от Газа”, написа „Джерузалем пост” на първа страница.
Първата фаза от споразумението започна в средата на януари, ден преди встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп и в рамките ѝ Хамас освободи 33-имата израелски заложници и петима тайландски заложници. Всяка седмица преминавахме през влакчето на ужасите от емоции, когато изтощените, отслабнали заложници бяха освобождавани от Хамас, които правеха унизителни демонстрации, и се завръщаха у дома, при семействата си, а цялата нация не откъсваше очи от телевизионните екрани.
И на 1 март това спря. Първата фаза приключи, а втора фаза не се задава. Всъщност не е имало никакви преговори по втора фаза. Датата за началото на преговорите в средата на февруари дойде и отмина. Премиерът Бенямин Нетаняу се срещна с пратеника на президента Тръмп за Близкия изток Стив Уиткоф и определи министъра по стратегическите въпроси Рон Дермер да води израелския преговорен екип. Но по същество не е имало никакви преговори по втора фаза. Имаше алтернативни планове, като например този на Уиткоф от средата на март за удължаване на първата фаза с няколко седмици, като в замяна на това Хамас освободи петима живи и 10 мъртви заложници. Когато това се провали, предложението на Хамас за освобождаване на петима заложници бе отхвърлено от Израел, който настоява за десетима.
Междувременно прекратяването на огъня, започнало в първата фаза, продължи, а Хамас не освобождава никакви заложници. Както написа Сет Францман миналия месец, Хамас получи свободен билет за Рамадан.
Израелският отговор бе възстановяване на военната офанзива срещу Хамас в Газа. Този ход, очевидно координиран с администрацията на Тръмп, би трябвало да окаже максимален натиск върху Хамас да се огъне и да освободи повече заложници.
Но както знаем от сраженията през 2024 г., когато нямаше никакво развитие по отношение на заложниците, тази стратегия може би не е толкова успешна. Още повече че, както заявиха много от освободените заложници и семействата на все още пленените, подновените сражения застрашават живота на заложниците.
Втората фаза, която изглеждаше, че ще върне у дома всички останали заложници в Газа – живи или мъртви, сякаш просто е умряла. Имало ли е обаче някога живот за нея?
Трудно е да се вярва, че Нетаняу и коалицията му някога изобщо са харесвали идеята за „постоянно прекратяване на огъня и пълно изтегляне на израелските сили от Газа”. Това би означавало не само оцеляване на Хамас, но продължаване на управлението на движението в Газа, което е в противовес с мантрата на Нетаняу за „тотална победа” и с мечтите на коалиционните му партньори за контрол върху Газа завинаги, в унисон с визията на Тръмп.
Да не говорим за това, че приемането на втора фаза ще принуди партньорите да напуснат коалицията и така да свалят правителството.
Водачите на опозицията – ръководителят ѝ Яир Лапид, лидерът на „Национално единство” Бени Ганц, лидерът на „Израел Бейтену” Авигдор Либерман и водачът на Демократите Яир Голан, призоваха Нетаняу да приеме втора фаза през февруари и предложиха да го подкрепят извън кабинета.
Призоваваме да съкратим чакането на тяхното завръщане и да търсим едновременно освобождаване и се ангажираме с политическа и обществена подкрепа за такова решение, казаха те.
Либерман по-специално заяви, че няма причина израелските сили да не се изтеглят от Газа в замяна на свободата на останалите заложници и добави, че каквото и споразумение да бъде постигнато, Хамас вероятно ще го наруши, като това ще даде възможност на Израел окончателно да премахне терористичната организация от власт със сила, без ограниченията от фактора със съдбата на заложниците.
Според арабски медии имаше индикации, че Хамас има желание да премине към втора фаза, но, разбира се, въз основа на всички нарушения, позьорство и забавяне по време на първата фаза, нямаше гаранции, че терористичната организация ще държи на думата си.
Дилемата е дали е по-добре да бъдат спасени колкото се може повече заложници и да се приемат условията на втората фаза, или да се опита с твърда ръка Хамас да направи отстъпки, както реши да постъпи правителството.
От пропагандните видеозаписи на Хамас и от свидетелствата на освободените заложници всички виждаме, че времето изтича. Заложниците са в ужасно състояние и кой знае колко още биха могли да преживеят в жестоките условия на Хамас.
Продължителаната военна офанзива сега не е начин за постигане на свободата им – видяхме го през миналата година.
Знаем, че Хамас никога няма да освободи всички заложници в едно споразумение – за тях те са гаранция. Но можем да си върнем много повече чрез подновяване на прекратяването на огъня, което води до прилагане на втора фаза.
Време е да забравим за тоталната победа и за политическите игри. Да се споразумеем с дявола и да върнем у дома всеки, когото можем – сега.
Давид Брин, в. „Джерузалем пост”
