През август всяка година в Йерусалим, в Султанския басейн, на запад от хълма Сион, едно от най-атрактивните места за концерти и фестивали през лятото, и в парка „Мичъл“, точно срещу стените на Стария град, срещу Кулата на Давид, от 1976 г. до днес се провежда международният летен фестивал на изкуствата и занаятите Хуцот Юцер (на иврит: חוצות איוצר), който тази година ще бъде от 10 до 22 август под същия девиз като миналата „Трябва да продължим да играем“. В него художници, скулптори и бижутери от Израел, Централна и Южна Америка, Азия, Европа и Африка представят изкуства и традиционни занаяти, а в програмата винаги присъстват музикални и театрални спектакли. Много международни изпълнители са свирили тук, между които са Ленард Коен, Джеймс Тейлър, Ерик Клептън, Боб Дилън, Мадона, Radiohead, британската рок група „Дайър Стрейтс“ (които изнасят втория концерт от турнето си Brothers in Arms[1] в Султанския басейн през 1985 г.). По традиция всяка вечер в 21:00 ч. водещ израелски певец има концерт на главната сцена на фестивала. Един от важните акценти всяка година е върху занаятите и тяхното присъствие в изкуствата, индустриалния дизайн, модата, килимарството, защото артистичният живот на страната включва много занаятчии, които вдъхват живот на изкуството всеки ден от миналото до днес. Както е по традиция, в Авенюто на художниците[2] израелски творци от цялата страна ще представят най-новите си произведения в областта на визуалните изкуства, златарствотo и бижутериятa, калиграфиятa, мозайкатa, килимарствотo и текстилa, юдаиката, дърворезбата, металообработването, фотографията, керамиката и др. В Авенюто ще работят и специални ателиета за изработка на бижута с гравиране, за създаване на картини от стъклена мозайка, за 3D фотография и много други.
Неслучайно занаятите като важна част от най-древната еврейска история на изкуствата заемат толкова важно място на този емблематичен фестивал. Прародителите на евреите са изобразени в Библията от самото начало като художници, занаятчии и строители на градове[3], а археологическите изследвания потвърждават този образ. По време на Птолемеевия период (305–31 г. пр. н. е.) евреите са 40% от населението на Александрия и са били предимно квалифицирани занаятчии.
Не е случаен и фактът, че най-старото висше учебно заведение в Израел – Академията Бецалел за изкуства и дизайн (отначало създадена като „Училище за занаяти и изкуства“), което и до днес се смята за най-престижното художествено училище в страната, носи името на библейската личност Бецалел, син на Ури (на иврит: בְּצַלְאֵל בֶּן־אוּרִי), от племето на Юда (Изход 31:1), главния майстор, назначен от Моше да ръководи цялата дейност по проектирането и изграждането на Мишкана (Скинията) и Кивота на завета в него. За негов заместник Моше определя Олиав, син на Ахисамах, от племето на Дан, който е описан в Изход 38:23 като „майстор на дърводелство, тъкане и бродерия“, а също и като „гравьор, изкусен работник на бродерия в синьо, в пурпурно, в червено и във фин визон“. Преди периода на Първия храм и през цялото му съществуване литературните източници сочат съществуването на занаятчийски умения, които могат да се считат за изкуства в истинския смисъл на думата, допринесли за украсата на Мишкана, както и на Храма, който я е заменил.
Тази година се навършват 120 години от Седмия ционистки конгрес, на който на 27 юли 1905 г. 760 делегати от 23 държави, една година след смъртта на Теодор Херцел, приемат резолюция, подготвена от него по идея, която лично му е предложена от проф. Борис Шатц, за създаване на ционистка академия по изкуства в помощ на талантливи млади евреи да учат изкуство в земята на Израел, както сочи публикация на Jewish Voice от 4 август 1905 г., съхранена в колекцията от вестници на Националната библиотека в Йерусалим. Идеята официално се осъществява през 1906 г. от пристигналия от България проф. Шатц, един от основателите на Държавното рисувално училище в София, за да основе Еврейската академия на изкуствата в Йерусалим. С това събитие е свързано и началото на новото художествено движение в Израел, членовете на което използват комбинации от много техники и стилове от различни култури, а по този начин започва да се формира и новото израелско изкуство. Стартова роля в този процес играят Борис Шатц и художниците Ефраим Моше Лилиен, Шмуел Хирсенберг, Яков Старк, Меир Гур-Арие, Якоб Щайнхард, Шмуел Бен-Давид, Херман Щрук и Абел Пан, които са членове на движението „Бецалел“ и подпомагат развитието на Академията. През 1910 г. в нея вече са формирани 32 отдела и се обучават 500 ученици по специалностите живопис, скулптура, керамика, производство на сребърни и златарски изделия, килимарство, калиграфия, стъкларство и дърворезба.
Изкуството на занаятите като важна част от юдейската културна и религиозна традиция е сред основните ценности на движението „Бецалел“. Участниците в него произвеждат предмети на декоративното изкуство от различни материали, включително сребро, кожа, дърво, месинг и плат. Художниците и дизайнерите пристигат главно от Европа, а тези, които владеят изкуството на занаятите, най-често са членове на йеменската еврейска общност, които започват да правят алия около 1880 г. и имат дълга традиция в работата с благородни метали. Йеменските майстори на занаяти, облечени в цветни традиционни носии, също са били чести гости на студентите от школата „Бецалел“ и участват в общи изложби на движението. През 1915 г. The New York Times пише похвална статия за „изящни творби с филигран, медна инкрустация, слонова кост и дърворезба“ на творци от Бецалел.
Изкуството, създавано от учениците и преподавателите на Академия Бецалел, се смята за трамплин в развитието на израелските визуални изкуства през ХХ век.
На Международния фестивал „Хуцот Юцер“ винаги ще намерите и книги, като например „Тъкано наследство“ от Катрина Хамернех и „Еврейските килими“ на Антон Фелтън[4], важни за съвременното образование, които разказват за развитието на занаятите в земята на Израел, с акцент върху ролята и социалните символики на килимите. Така човек може да научи за едно малко училище в Йерусалим, където под ръководството на Алберт-Авраам Антеби (1869–1918), сирийски еврейски обществен активист, произхождащ от сефарадската еврейска общност в Дамаск, са били изработвани уникални килими, които изобразяват много от идеализираните ключови фигури в ционизма и отговарят на необходимостта да ги отразят иконографски. Материалът за тях е изработван от шенил, мерсеризиран памук[5], който прилича на коприна, и са моделирани по подобие на класическия турски молитвен килим, а за портретите често са ползвани фотографии. Заради символиката, изящната изработка и вдъхновяващия замисъл тези килими са били ползвани само за стени или са поставяни върху маси. Такъв е килимът, на който виждаме Теодор Херцел, основателя на съвременния ционизъм, на балкон в хотел в Базел, където през 1897 г. е събрал близо 160 руски и полски евреи за Първата ционистка конференция, независимо че самият Алберт-Авраам Антеби не споделя всички идеи от политическия ционистки проект.
Израел е развил уникална индустрия за производство на килими, в които не е необичайно да видим изобразени цар Соломон, Савската царица и най-великите исторически фигури от историята на държавата. Тези изящни килими не само разказват истории чрез шарките и сцените, които изобразяват. Те капсулират векове регионална история и култура и служат като своеобразни „мостове на мира“ между различните цивилизационни модели.
Богатството от символика в еврейските занаяти и занаятчийското наследство е вдъхновяващ модел в творчеството на много израелски художници, скулптори, декоратори, илюстратори, модни и индустриални дизайнери от началото на ХХ век до днес. Един от емблематичните творци на тази сцена е Зеев Рабан (1890–1970), който по покана на Борис Шатц пристига от Полша в Израел през 1912 г. по време на Втората алия, присъединява се към преподавателския състав на училището Бецалел и скоро заема централна роля там като преподавател по живопис, ювелирни изкуства и репусе[6]. Рабан умело комбинира идеи от Изтока и Запада, изобразителното изкуство и занаятите от миналото и настоящето. В сътрудничество с други художници той създава стенописи с керамични плочки, много от които все още могат да се видят върху стените на сгради в Тел Авив и Йерусалим, като Къщата музей на Бялик и Къщата „Ледерберг“ от 1925 г. на кръстовището на бул. „Ротшилд“ и ул. „Аленби“ в Тел Авив, украсена с 4 големи керамични стенописа, върху които е изписан стих от Йеремия 31:4: „Пак ще те съградя и ти ще бъдеш съграден.“
Зеев Рабан проектира и различни предмети от ежедневието, включително карти за игра, в които цар е Ахашверош, царица е Естер, а валето е Аман, свещи за Ханука, банкноти, бижута и емблеми за ционистки институции. Освен това е илюстратор на издания като „Книгата на Рут“, „Песен на песните“, „Книгата на Йов“, „Книгата на Естер“ и „Пасхалната Агада“. През декември 2015 г. изработена от него менора получава международно признание, когато президентът на Израел Реувен Ривлин посещава Белия дом за честването на Ханука, а първата дама на Израел Нехама Ривлин се присъединява към съпруга си при нейното запалване, след което менората е дарена на Музея на изкуствата в Северна Каролина. През 1921 г. Зеев Рабан участва в историческата художествена изложба в Кулата на Давид в Йерусалим, първата изложба на творци на еврейско изкуство и занаяти в Ерец Израел, която поставя началото на ежегодна поредица от подобни изложби, към ценностите на които ни връщат и такива събития като Международния фестивал „Хуцот Юцер“.
Изработката на менори е изключително важна част от еврейската културна традиция и на щандовете на „Хуцот Юцер“ тази година отново ще видим различни версии на древния Златен седемсвещник. Благодарение на мъдростта си библейският майстор Бецалел е успял да пресъздаде сложната природа на светилника в някогашния Мишкан, толкова сложна, че дори Моше не е успял да я разбере, въпреки че Б-г два пъти му показал небесен модел. Бецалел обаче веднага разбрал и тутакси създал светилник, известен като менора, от чисто злато, с общо тегло 1 талант, или около 34 килограма, защото – по думите на Моше – Бецалел е бил „в сянката на Бога“ (beẓel El), докато всички други елементи вътре в Мишкана са били само повърхностно позлатени. Златото било дадено на израилтяните от египтяните, когато евреите бягали през пустинята от Египет по пътя към Обетованата земя (Изход 12:35). Впрочем Бецалел дължал мъдростта си на благочестивите си родители: дядо му бил Ор, а прабаба му Мириам, следователно той се пада правнук на Моше (Изход 48:3, 4).
В Йерусалим съществуват много студиа за занаятчийски произведения, които действат както за рекламни и търговски цели, така и като културни центрове с работилници за деца, младежи и възрастни. Това са глинени работилници, студиа за рисуване върху керамика и дърворезба, за изработване на декоративни и ритуални предмети, за бижута и обработка на скъпоценни камъни. Може да видите уникални ръчно изработени обеци и колиета със Звездата на Давид, сребърни обеци и гривни с гравиран надпис на иврит „Господ е моят пастир“, лъжички за подправки, изработени от маслиново дърво, тапи за кашерно вино, изцяло натурални, украси за еврейски сватбени маси, керамика, вдъхновена от древни еврейски мозайки, десетки видове керамични чаши с надписи: „Никога повече“, „Ам Исраел Хай“, „Ще танцуваме отново“, включително и чаша за Ханука с надпис „Майната ти, Хамас“.
Затова събития като Международния фестивал „Хуцот Юцер“са истинска сцена, на която минало и бъдеще се съюзяват в името на неугасващата еврейска творческа изобретателност, която може да превърне дори един килим в „мост на мира“ и една чаша – в смях срещу омразата. Затова не го пропускайте (10–22 август 2025 г.)!
Радост Николаева
[1] Това е първият албум в историята, продаден в над един милион копия в CD формат.
[2] Авенюто на художниците, известно и като Художествената колония, е създадено през 1967 г. от легендарния кмет на Йерусалим Теди Колек. То е замислено като своеобразен мост между Западен и Източен Йерусалим. За Теди Колек изкуството може и трябва да бъде „Мост на мира“ в сърцето на Свещения град. През последните 50 години в Авенюто работят стотици художествени ателиета, работилници и галерии, а едно от главните годишни събития е Международният фестивал на изкуствата и занаятите „Хуцот Юцер“.
[3] Битие 4:17-19. Художници: Ювал; занаятчии: Тувал; строител на градове: Каин.
[4] „Woven Heritage“ by C. Hamarneh, 2023; „Jewish Carpets“ by Anton Felton, published in England in 1997 by the Antique Collector’s Club.
[5] Мерсеризацията е вид обработка на най-висококачествения памук. Името на процеса, чрез който се получава мерсеризираната прежда, идва от името на британския химик Джон Мърсър, който го открива и патентова през 1851 г.
[6] При изработката на ювелирни изделия се използват всички антични декоративни похвати – репусе (изчукване на златен лист от обратната страна), филигран, гранулация и инкрустация на полускъпоценни камъни, а лентата на огърлицата е изработена чрез техниката на „двойно преплетените халки“.
