Коя всъщност е 27-годишната студентка по изкуство и графити от Академията за дизайн и образование WIZO в Хайфа Инбар Хайман*? В културните среди тя е известна като „Пинк“ Хайман, Inbar-Pink Haiman и дори като Розовия гарван – The Pink Raven. Изкуството ѝ беше смело новаторско присъствие на новата израелска стрийт арт сцена, където тя става известна с псевдонима Free Pink (Розово), под който от 15-годишна оцветява улиците на родния си град Хайфа в яркорозово с провокативни стрийт арт концепции. Първият ѝ проект, когато е още на 15 г., е розов въпросителен знак, нарисуван върху сграда близо до дома ѝ, след което продължава да присъства със своята смела креативност и със своите „розови проекти“ върху градските улични пространства в своя оригинален стил. Влюбена в изкуствата, още докато е в армията, Хайман организира първия си семинар – „Вечер на поезията с отворен микрофон“ в Йерусалим за тийнейджъри; там се запознава с известния израелски стрийт арт артист Гай Голдщайн, който обединява в творчеството си музика и визуални изкуства. Двамата продължават да работят заедно по различни проекти след нейната военна служба, а по-късно, когато вече учи във WIZO – вдъхновена от неговия пример да работи с младежи, самата тя започва да води семинари по графити и творческо писане в гимназията в Хайфа като гост-лектор. На музикалния фестивал „Нова“ заминава като доброволец, а на 16 декември 2023 г. семейството ѝ научава, че е мъртва и че тялото ѝ все още е в Газа. Приблизително две седмици по-късно художници от цялата страна се събират и организират в нейна памет специална сесия по визуални изкуства и стрийт арт в Тел Авив. Оттогава до днес различни представители на стрийт арт сцената в Израел ѝ отдават почит, като посвещават на нея свои визуални проекти, докато все още се борят тялото ѝ да бъде върнато на близките ѝ. След отвличането на Инбар нейни картини започват да се излагат в много израелски галерии, дори в Информационната служба на ООН (UNIS) в Тел Авив, а няколко студенти във WIZO, както и от университета Ариел и от Академията за изкуство и дизайн „Бецалел“ посвещават дипломните си проекти в нейна памет.
„Когато научихме, че „Пинк“ Хайман е отвлечена, се събрахме да рисуваме за нея – казват те, – а скоро разбрахме, че е била убита в плен... Това е голяма загуба и мъка... Ще продължим да рисуваме в нейния розов стил, за да е жива паметта за нея! Най-хубавите спомени са графитите.“ Затова върху камъни край релсите на Израелските железници в северната част на страната близо до Петах Тиква, където е домът на родителите ѝ, има графити с надписи Free Pink на английски и иврит. Между входовете на магазини на оживената улица „ХаАцмаут“ в Хайфа има послание, нарисувано от нейни състуденти в Академията за дизайн и образование WIZO: RIP Pink: Rest in Paint. В нейна памет наскоро беше създадена и графити инсталация по време на стрийт арт фестивала в Ашдод през август 2025 г. Много графити художници продължават да ѝ отдават почит в работата си. Според всички тях „това привлича вниманието към нея и ѝ връща светлината“.
Изкуството на т.нар. стрийт арт сцена, което включва графити върху сгради, тунели, пазари, както и стенописи, сатирични шаблони, инсталации по многобройни улици в красиви квартали в емблематичния телавивски квартал Флорентин, който дължи модерната си атмосфера не само на бохемските кафенета и приятните барове, но също и на уличните изкуства в многобройни открити пространства, е много популярно в Израел и особено в градове като Йерусалим, Тел Авив, Хайфа, Ашдод, Нетания, Беер Шева, както и в много от кибуците. Графити ще видите върху бомбоубежища и сиропиталища до най-оживените градски улици. Този вид изкуство превръща мрачните напомняния за война и тероризъм в емоционални „художествени галерии на открито“, то разкрасява райони, нуждаещи се от обновяване, добавя цвят към пространства, помрачени от бедността, и показва, че израелските общности в нужда са подкрепени от най-талантливите художници в страната. Градските общини по правило подчертават „трайната стойност на стрийт арт изкуствата за градовете и общностите“, както се посочва в изследването „Културното развитие като лост за градско развитие“ на Израелския технологичен институт „Технион“, а също и в изследвания по темата „Насърчаване на общинските иновации при местните власти в Израел“ на Института за изследване на националната политика „Самуел Нийман“ в Хайфа. Това е така, защото например фестивалите на уличните изкуства предлагат дългосрочни ползи за градовете, като транформират пренебрегвани и безлични пространства в цветни дестинации. Те създават чувство на гордост и идентичност за жителите с активния си начин на комуникация, зад който сякаш стои посланието си „Ти не си сама, ти не си сам“; подобряват безопасността и атмосферата в тунели, виадукти и тъмни пространства; насърчават местния туризъм, като превръщат кварталите в културни атракции.“ Затова възможността да се изправите лице в лице пред стени с политически графити, „говорещи стени“ или дори да получите предложение за графити турнета в Тел Авив, Хайфа, Яфа и Йерусалим е често срещана.
Временните „музеи на открито“, съпроводени със стрийт арт акции, които са практика на много места в страната, превръщат градовете в живи галерии. За хора, които може би никога няма да стъпят в традиционен музей по една или друга причина, тези улични стенописи внасят изкуството директно в ежедневието им. „Като правим изкуството достъпно в публичните пространства, ние създаваме своеобразни културни забележителности, които са приобщаващи, вдъхновяващи и постоянно напомнят за ролята на творчеството за това да не се чувстваш никога сам в своя град“ – казват организаторите и художниците, които стоят зад тези акции. Затова в програмите на израелските туристически агенции често се споменават посещения на атрактивни пространства с графити, а вече има изработени и достъпни стрийт арт туристически карти за различни градове. С тези „живи градски платна“ Тел Авив е наричан „отворена галерия“ и когато сте там, наистина можете да се наслаждавате на безброй цветни стенописи и инсталации в квартали като Флорентин и пристанищната зона на Яфа. Общината в Йерусалим има целенасочена политика да одобрява дизайни за графити проекти като част от културните политики на града. Хайфа и Ашдод също са процъфтяващи сцени на стрийт арт изкуствата, а Ашдод е домакин на ежегодния фестивал на уличното изкуство Lighthouse International Street Art Festival. На сайта на община Ейлат например може да се намери следният текст: „Като част от процеса на градско обновяване, през който Ейлат преминава през последните години, много ресурси са инвестирани в старите части на града. През последните години общината започна да култивира и разпределя тези зони, като добавя стенописи в обществените пространства. Цел на различните организации в града е да стимулират развитието на нови области на туризъм, като улично изкуство и графити турове, което е много популярна ниша в най-посещаваните градове в света като Барселона, Буенос Айрес, Лос Анджелис, Атина, Берлин и други...“
Графити изкуството наистина може да се нарече неразделна част от градската израелска култура. Започнало като подривна ъндърграунд форма на изразяване, през последните години то се превърна във влиятелен социален „език“. Един от най-вълнуващите проекти в последно време, който се роди през 2024-та, е „Рестарт“, създаден за да позволи на художниците да творят в сгради, предназначени за събаряне и възстановяване в град Ранаана, пленителен със смесицата си от история и култура. Проектът „Рестарт“ е уникална инициатива, чиято цел е да се възползва от ограниченото време, когато сгради, изправени пред събаряне, се превръщат в сцена за графити на местни и гост-художници, за да се промени възприятието за изоставено и тъжно място в иначе динамичното градско пространство, или – както казва стрийт арт художникът Ерез Тувиана – „тези рисунки въздействат като своеобразно любовно писмо към града и вдъхновяват жителите му“. Самият Тувиана през 2024 г. създава стенна инсталация в град Кирят Малахи с портрет на отвлечения от фестивала „Нова“ Йосеф Хаим Охана, на която е изобразено и израелското знаме с жълтата панделка – символ на надеждата за завръщане на заложниците, защото според цитат от книгата „Всичко е осветено“ на Джонатан Сафран Фоер „всеки човек има пет сетива, евреите имат и шесто – памет. Помнят. И е спасително, че помнят. Който помни какво е ставало, той знае и какво ще става. Необяснимо ми е как толкова много хора си въобразиха, че може да ги принудят да забравят 7 октомври.”
В графитите върху стени в публичните пространства в израелските градове често се срещат гълъби, феникси, хибридизация на човек и животно, птици и хора. Често изображенията се отнасят до полета на птицата, който невинаги се случва, и до човек, който иска да докосне небето, но остава обвързан със земята. Понякога се появяват ужасяващи животни в тъканта на градския живот като израз на страх и безпокойство от екзистенциалната ситуация в съвременното общество. Цветни стенописи, създадени по време на война в буря от емоции, често съдържат рисунки на хищни животни, вълци и орли като символ на победата на четката над суровата реалност. В някои стенни проекти се появяват библейски герои, като например пророчицата Мариам с нейния барабан като феминистка лидерка, която използва барабана в своя ритуал на пеене и танци. Дори някои изследвания, като на Еврейската агенция за Израел (JAFI), говорят за позитивен и оздравителен ефект от уличната графити култура пред предизвикателствата, пред които израелците се сблъскват в резултат на атаките от 7 октомври и последвалата война в Газа, резултат от които са нарастналият процент на разводите, броят на самоубийствата сред войниците от IDF, както и широко разпространеният посттравматичен стрес сред децата и семействата, засегнати от войната и ракетния обстрел от Газа, Иран и Йемен.
На уличната арт сцена в Израел работят изтъкнати графити художници като Ноу Хоуп, Пилпелед, Деде, известен с неговите политически подтекстове,SPINE B7, Ерез Тубиана, Саша КЛО, наричан Щастливия заек, известен с веселите си огромни изображения на зайци, Соломон Соуза-Кон, известен главно с работите си в Йерусалим, Ади Сенед, създател на малките, подобни на кутии герои „Куфсонним“, Клоун – автор на популярното повтарящо се изображение на странна лисица с остри зъби, но с нежни очи. В този списък остава и името напокойнатаИнбар Хайман-Pink. Всички графити художници са познати главно чрез псевдонимите, с които се подписват под работите си.
Невероятни проекти и истории следват всеки от авторите на стрийт арт сцената в Израел. Соломон Соуза-Кон например рисува предимно съвременни и исторически личности: Моисей Монтефиоре, Давид Бен-Гурион, Голда, Наоми Шемер, Хана Сенеш, Доня Грасия Наси, Стивън Спилбърг… В стенните му инсталации в откритите улични пространства често присъстват портрети на равини, арабски личности, библейски картини. Негови творби украсяват и най-големия пазар в Йерусалим Mahane Yehuda с над 250 обекта.
Ницан Минц от Тел Авив е от малкото улични артисти, които се появяват с името си. В своя специфичен визуален стил с големи букви и с шрифт, по-типичен за реклами във вестници, отколкото за графити в обществени пространства, тя визуализира свои авторски стихове върху безброй стени по централните улици, а също и върху изоставени сгради, предназначени за събаряне в Тел Авив. Понякога нейни стихове се появяват върху повърхностите на големи сгради в изоставени индустриални зони, понякога редом с птици със затворени криле, създадени с нейния творчески партньор, графити художника Деде. Общини и престижни институции от различни райони в Израел и чужбина често канят нея и Деде да създават за тях улични произведения, върху които двамата работят дискретно нощем. През 2024-та Ницан Минц получи наградата за изгряващ млад художник на Министерството на културата.
Роденият в Беер Шева Ави Тал, с прякор SPINE B7, талантлив и креативен уличен художник, пълен с харизма и чувствителност, е носител на световния рекорд на Гинес за най-голям стенопис в света, нарисуван със спрей. Това е 2048-метрова рисунка върху стените на футболния стадион в град Димона, за което са използвани над 2300 спрея и повече от година работа. Предишният рекордьор на Гинес е достигнал само 600 метра. „Това беше най-щурото нещо, което исках да направя – признава SPINE. – Когато се разхождах из Димона, където работех в една от галериите, видях, че общинският стадион е огромен и много занемарен. Тогава реших, че мога и сам да направя нещо за него! Вече имах опит с огромни графити проекти в други градове, а моят колега Израел Ашош от галерия „Юдаика“ ми каза: „Ти не си сам! Целият град е зад теб!“
Радост Николаева
*На водещата снимка: Графити проект с Инбар Хайман в Ашдод. Източник: מועדון גרפיטי street art, אשדוד
Галерия графити:
