Повече от 30 години той работи за български кино- и документални филми, за френски и италиански филмови продукции, както и във филмите на американската филмова компания UFO, и в продукциите на филмовата компания „Ню имидж“. Симон Варсано работи професионално и в театралната фотография, рекламата и портретната фотография. През последните 13 години снима в повече от 60 американски продукции с актьори като Бен Кингсли, Морган Фрийман, Майкъл Кейн, Вал Килмър, Пиърс Броснан, Мила Йовович, Ейдриан Броуди, Салма Хайек, Джейсън Стейтъм, Ед Харис, Колин Фаръл, Кейт Бекинстейл, Марк Стронг, Джим Стърджис, Антонио Бандерас, Мартин Шийн, Куба Гудинг-младши, Винг Реймс, Арманд Асанте, Бен Крос, Мариса Томей, Хилари Дъф, Мена Сувари, Рей Лиота, Джон Кюсак, Уесли Снайпс, Соарис Ронан, Брендан Глийсън, Роберт Карлайл и много други.
Да работи за кинопродукции е била детската му мечта, но „при комунизма в Киноцентъра не ме взеха“, казва той с малко тъжна и леко иронична усмивка. Впрочем от филма „Симон срещу страха“ на Георги Тенев, който излезе по екраните през 2017 г., е известна неговата история по време на комунистическия режим и как на 1 януари 1989 г., тогава фотограф в „Пирогов“, след като прочита „Един ден на Иван Денисович“ на Солженицин, решава да „не живее в лъжа“ и тръгва да действа – така, както той го разбира. Започва с боя за обувки да изписва нощем по фасадите на няколко сгради по „Цариградско шосе“ (тогава „бул. „Ленин“) думите „Тодор Берия Живков“ – този лозунг е неговата оценка на режима и неговото предизвикателство към системата. И режимът тутакси реагира, задвижвайки цялата си репресивна машина. Проследяват го, организират хайка със стрелба срещу него. Прострелян е в крака, но истината е, че е бил изправен и пред опасността да бъде убит на място. Чрез филма на Георги Тенев протестът на фотографа Симон Варсано през комунистическия режим още преди няколко години се превърна в разказ за отстояване на личностната идентичност като морален модел за постигане на социално значими резултати.
Пред публиката в клуб „Фотосинтезис“ Симон Варсано представи близо 100 фотографии от филми и композиции от личния си архив, направени по време на екипната работа по създаването на филми, както и снимки, направени „зад кадър“ – за невидимата работа на актьорите, а също и от различни моменти от играта им пред камера. „Това, което виждате на снимките, е истината – казва Варсано. – За да покаже истината, за фотографа е много важно да загърби своето его. Това, което виждате на снимките, не е моят или нечий друг начин на възприемане на обективността, а такава, каквато е тя наистина. В това се крие всъщност магията на кинофотографията. Накратко – интересува ме истината, животът сам предоставя снимките си.“
Ролята на фотографията във филмовата индустрия се простира далеч отвъд простото заснемане на сцени. В завладяващия свят на киното фотографията заема първостепенна позиция, която вдъхва живот на разказа. Тя е форма на визуално разказване на истории, което предава идеи, емоции и сюжет чрез специфичното използване на светлина, композиция и ъгли на камерата.
За Симон Варсано начинът, по който е заснета една сцена от екипната работа по един филм, влияе върху настроението и тона на филма. Чрез манипулиране на осветлението, цветовите палитри и техниките на камерата може да се създаде спектър от емоции, от напрегнати и интензивни до романтични и мечтателни, което е и част от бъдещата реклама на всеки филм. Всеки филм развива свой уникален кинематографичен език, а фотографията е важен елемент при оформянето на този език. Режисьори и оператори си сътрудничат, за да създадат визуални мотиви, повтарящи се движения на камерата и характерни стилове, които определят идентичността на филма и засилват въздействието на разказа. Снимките, направени по време на екипната работа или „зад кадър“, са част от реалната история на филма, както и от неговата бъдеща реклама.
Фотографията във филма е съвместно изкуство – казва Симон Варсано. – Фотографите работят в тясно сътрудничество с оператори, режисьори, дизайнери на продукцията, дизайнери на костюми и осветителни екипи, за да постигнат сплотена визуална естетика, която е в съответствие с разказа и темите на филма. Едно от големите предизвикателства за него са снимките „зад кадър“ от работата на актьорите, които по принцип не обичат да ги снимат, когато не са пред камерата на оператора. Предизвикателство, но и голямо вълнение е да направиш фотосесия с актьор – казва Варсано. – Аз правя фотосесии редовно. По време на събитието бяха показани фотосесии с актьори като Антонио Бандерас, Морган Фрийман, Джон Кюсак, Пол Кей, Самюъл Л. Джаксън и десетки други екранни звезди. Защо актьорът е толкова чувствителен към това да бъде сниман извън филмовия кадър, или по-точно „зад кадър“? Варсано цитира провокативния френски философ и естет Дени Дидро от книгата му „Парадокс за актьора“, издадена на български език през 1981 г.: „Приятелю мой, има три модела – човек, създаден от природата, човек, създаден от поета, и човек, създаден от актьора. Този на природата не е така величав, както създаденият от поета, а той пък е по-малко величав от създадения от актьора, който е най-преувеличен от всички. Този последният се качва на раменете на предишния и се затваря в голяма кукла от ракита, чиято душа той представлява; той движи тази кукла по начин, плашещ всички, дори и поета, който вече не може да познае създанието си.“
Симон Варсано признава, че винаги се е учил от френския фотограф, артист, режисьор и живописец Анри Картие Бресон, наричан „баща на модерната фотожурналистика“ или „персонификация на модерната фотография“, за когото „снимането е начин на живот“. Той е известен с прецизността на спусъка на фотоапарата си, с графизма на композициите си, които никога не прекадрира, след като снимката е направена. Аз често се връщам към моите снимки, след като ги направя – гледам ги сутрин, обед и вечер. Интересно е, че по всяко време те изглеждат различно и от някои се отказвам категорично…“
Симон Варсано вече се е заел с подготовката на изложба с фотографии, която ще включва и такива, които никога не са били показвани, но са част от богатството на извървения път.
Радост Николаева
Галерия: Симон Варсано и киното
