Има фотографи, които снимат събития. Има фотографи, които снимат хора. Има и такива, които през целия си живот събират следите на времето. Зафер Галибов принадлежи към последните.
Заглавието носи както конкретен, така и метафоричен смисъл. То напомня за онзи продължителен ден на паметта, в който преживяното не потъва в забрава, а остава съхранено чрез светлината. Във фотографиите на Зафер Галибов времето не е линейно. То се наслагва в лица, жестове, пространства и ситуации, превръщайки всеки кадър едновременно в документ и в личен разказ.
„Най-дългият ден“ е разказ за едно продължително пътуване през светлината. Ден, започнал преди десетилетия с първите срещи на автора с фотографията и продължил през безброй лица, градове, сцени, планини и континенти. Ден, в който паметта отказва да залезе.
Фотографиите в тази изложба разкриват различните посоки на един неспокоен и любопитен поглед. Пред нас се появяват емблематични фигури от света на музиката, литературата, изобразителното изкуство, киното и театъра – личности, оставили трайна следа в културната история на България и света. Сред тях са артисти, интелектуалци и творци, чиито имена са се превърнали в част от колективната памет на няколко поколения. Вместо официална репрезентация виждаме жест, поглед, мълчание или спонтанна реакция, които разкриват нещо отвъд ролята и професионалната идентичност.
Създадени в различни десетилетия, тези портрети проследяват не само биографиите на отделни творци, но и културната атмосфера на своето време. В тези изображения няма дистанция. Има разговор. Има памет. Има уважение към личността и към творческия път, който тя е извървяла.
Наред с тях са представени фотографии от сферата на социалния репортаж – изображения, в които авторът наблюдава внимателно живота в неговите противоречия, драматизъм и красота. Тук погледът е едновременно документален и хуманистичен, насочен към човека и неговото място в обществото.
Особено място заемат актовата фотография, колажите и експериментите в областта на модулната фотография. В тях реалността е пречупена през пластичността на формата и свободата на въображението. Тялото и образът се превръщат в поле за визуални асоциации, където документът постепенно преминава в метафора. Чрез разрязване, пренареждане и повторение на фотографския образ авторът създава нови визуални структури, в които хаосът се преобразява в ритъм и хармония. Подобно на музикална композиция или хореография на движението, модулната фотография изгражда образи от множество фрагменти, които запазват паметта за първообраза, но пораждат нова реалност. Така фотографията се доближава до живописта и графиката, превръщайки се в пространство за игра между реда и случайността, между разпознаваемото и въображаемото.
Зафер Галибов е от онези автори, които съчетават практиката на фотографа с чувствителността на изследователя. Фотожурналист, културолог и доктор по изкуствознание, автор на книги и изложби, той посвещава десетилетия на съхраняването на визуалната памет на времето. Неговите фотографии не просто показват света. Те го преживяват. Черно-белият разказ тук е поезия на тишината. В безкрайната белота на Антарктида и в суровата вертикалност на Хималаите фотографът открива онези редки места на Земята, където хоризонтът сякаш докосва вечността.
„Най-дългият ден“ е разказ за това преживяване. За дългия път на погледа. За светлината, която остава след нас. И за човека, който е посветил живота си на нейното следване.
Ренета Георгиева
Галерия „Контраст“
Сн. Антонио Хаджихристов
Галерия:
