В навечерието на Сукот еврейският народ по целия свят бърза, за да направи последни приготовления за празника – да изпере необходимите дрехи, да сготви, да изчисти къщата. Да се погрижи всеки мъж да има своите арба миним (четирите вида растения) и да дострои и доукраси своите суки.
Но защо точно временна постройка – сука? Освен това – какво точно празнуваме с тях? Това, че сме бродили из пустинята? И защо точно сега, след като сме приключили целия период за правене на Тшува – месец Елул, Рош Ашана, Десетте дни на Тшува и Йом Кипур? Най-накрая можем да попитаме – как това изобщо е свързано с описанието на Сукот в Тората – зман симхатену, „времето на нашата радост“?
Докато евреите бродили из пустинята, Б-г се погрижил да им подсигури множество чудеса.
В пустинята няма храна, затов Б-г дава храна. „Ашем каза на Моше: „Ето! Ще направя да пада хляб за вас от небето.“ (Шемот 16:4) – оттук знаем за добре известната мана, която евреите яли в пустинята. Тя не била много като количество, но винаги била вкусна и засищаща, независимо кой какви нужди или дори вкусови предпочитания имал!
В пустинята няма сянка през деня, нито топлина през нощта. „И Ашем върви пред тях през деня с облачен стълб, за да ги води по пътя, и през нощта с огнен стълб, за да им даде светлина; за да пътуват през ден и през нощ.“ (Шемот 13:21) Ашем дал два огромни стълба – един за деня и друг за нощта, за да напътства народа през цялото време, да им гарантира сянка, светлина и топлина точно там и тогава, където имали нужда от нея.
В пустинята няма текстил и съответно дрехи, които човек да смени. „Аз ви водих 40 години в пустинята; дрехите ви не се износиха на вас, обувките ви не се износиха на краката ви.“ Не е имало нужда за нови дрехи – Ашем се е погрижил старите дрехи да не се износват никога.
Сукот идва да ни припомни всички тези чудеса и най-вече защо Б-г ги е направил за еврейския народ. Евреите са приели напълно Тората, обичали са я и са учили – денем и нощем. Б-г е обикнал това тяхно дело и ги е възнаградил по най-висок начин – погрижил се е за всички техни ежедневни нужди! На Сукот празнуваме не просто чудесата, които Б-г прави за нас, а радостта и щастието, които постигаме, след като сме се върнали обратно при Него.
Елул, Рош Ашана, Йом Кипур – дни за размисъл, прошка, разкаяние, покаяние и поправка. На Сукот вече празнуваме плодовете на тази наша дейност. Излизаме навън в несигурните временни постройки, храним се в тях, спим в тях, учим в тях и през цялото време сме изпълнени с искрена вяра – ние сме с Ашем и Той също е с нас.
Хаг Сукот Самеах!
Шимон Цаир
