Имало едно време един мъж, който дълбоко в душата си чувствал нуждата да бъде евреин – така започва есето „Менора“ на Теодор Херцел, публикувано на 31 декември 1897 г. във вестник Die Welt.
Журналистът и драматург от Виена Теодор Херцел година по-рано – през 1896 г., пише „Еврейската държава – опит за съвременно решаване на еврейския въпрос”. Книгата е смятана за един от най-важните текстове на ранния ционизъм. Херцел ратува за основаване на независима еврейска държава като най-добрият начин да се избегне антисемитизмът в Европа. Книгата е публикувана на 14 февруари 1896 г. във Виена от М. Брайтенщайн. Още същата година е преведена на иврит, на английски, на руски език и има над 80 издания на 18 световни езика.
Роден през 1860 г. в богато еврейско семейство в Будапеща с еврейско име Бенямин Зеев, Херцел е отгледан и възпитан в духа на просвещението, четем в биографията му в Централните ционистки архиви на Световната ционистка организация. През 1878 г. след внезапната смърт на сестра му Паулина, семейството се мести във Виена, където Теодор започва да учи право. През 1884 г. започва работа като адвокат, но само година по-късно решава, че това не е неговото поприще.
През 1885 г. започва да пише и да работи като журналист. Тогава поема и по пътя на ционизма. През 1891 г., като журналист във виенския в Neue Freie Presse, разкрива и описва антисемитските тенденции в европейското общество, които го тревожат дълбоко и осмисля, че „еврейският въпрос“ се нуждае от радикално решение. Кулминация за него е аферата Драйфус от 1894 г., Херцел отразява съдебния процес за виенския вестник. Случаят предизвика безпрецедентна обществена враждебност към евреите. Унизителните обвинения го преследват безмилостно и преживяното го подтиква да развие нов подход към ционизма, четем в архивите.
Манифестът му „Еврейската държава“ от 1896 г. е плод на метаморфозата на убежденията на Херцел. От първоначалната си вяра в интеграцията на евреите в европейското общество, той впоследствие се убеждава в неотложната необходимост от основаването на еврейска държава. С представянето на ционистката визия, книгата предизвиква буря сред европейското еврейство. Реакцията е разделена в рамките на социално-икономическите класи – възприета е с ентусиазъм от нисшата класа, висшата класа до голяма степен я отхвърля.
На следващата година той свиква Първия ционистки конгрес – първата от практическите стъпки, които по убежденията му са нужни, за установяване на еврейската държава, пише в биографията му на сайта на Института Херцел в Йерусалим.
Херцел ръководи ционистката организация в продължение на седем години до смъртта си през 1904 г. на 44-годишна възраст.
Той е единственият човек, споменат по име в Декларацията за независимост на Израел, която го определя като „автор на визията за еврейската държава“ (הוגה חזון המדינה היהודית).
Усилията на Херцел в полза на възстановяването на евреите в Палестина са многобройни и разнообразни. В допълнение към ежегодните ционистки конгреси, той провежда широка дипломатическа дейност, преговаря с лидери на Великобритания, Германия, Русия и Османската империя относно издаването на официална харта за еврейско правителство в Палестина. Херцел основава стотици клонове на ционистката организация в цяла Европа и Америка, еврейска национална банка и ционисткия вестник Die Welt. По време на Първата световна война, десетилетие след смъртта на Херцел, неговият бивш юрисконсулт във Великобритания - Дейвид Лойд Джордж, става министър-председател и възприема политика за установяване на еврейски национален дом в територии, освободени от Турция от британските сили. Този съюз между Великобритания и ционистката организация довежда стотици хиляди евреи в Палестина и води до установяването на Израел като независима еврейска държава през 1948 г., само 52 години след публикуването на книгата на Херцел „Еврейската държава“, четем в публикацията на Института „Херцел“.
Днес Херцел е запомнен главно с „политическия ционизъм“ – термин, въведен от главния му опонент - Ахад Ха'ам, смятан за баща на „духовния ционизъм“. Херцел осъзнава, че бързото нарастване на антисемитизма във Франция, Германия, Австрия и Русия води до катастрофално преследване на евреите и спасяването на еврейски животи е основен мотив зад усилията му да създаде територия под еврейски правен и военен контрол, която би могла да служи като убежище. Но критиката на Херцел към еврейското положение е била по-дълбока от това. Дори евреите, живеещи във физическа безопасност, са били в непоносимо положение, вярвал той, защото са се отказали от достойнството и честта си, изоставяйки идентичността и традициите на бащите си. Както пише в есе, което публикува няколко месеца след „Еврейската държава“: „Зверствата на Средновековието са били безпрецедентни и хората, които са издържали на тези мъчения, сигурно са притежавали някаква голяма сила, вътрешно единство, което ние сме загубили. Поколение, което се е отделило от юдаизма, няма това единство. То не може нито да разчита на нашето минало, нито да гледа към нашето бъдеще. Ето защо ние отново ще се върнем в юдаизма и никога повече няма да позволим да бъдем изхвърлени от тази крепост... Така ще си възвърнем изгубената вътрешна цялост и заедно с нея малко характер – нашия собствен характер“. („Юдаизъм“, ноември 1896 г.)
За Херцел ционизмът е бил средство за възстановяване на вътрешното единство на еврейската душа. Както казал пред делегатите на Първия ционистки конгрес: „Ционизмът е завръщане към юдаизма, дори преди да има завръщане към еврейската земя.“ В своите текстове Херцел многократно подчертавал, че създаването на еврейска родина е външната промяна, която желае да постигне. Истинската му цел била установяването на еврейско съзнание, уникален еврейски „характер“ и перспектива за нещата, с които евреите биха допринесли за света и чрез които те отново биха могли да играят специална роля сред народите.
Херцел си представял еврейска държава, която, в рязък контраст с Европа, би била светлината, фарът на толерантност и равенство в света. Тя би прегърнала еврейския плурализъм, като същевременно би приветствала всички народности - „Ще позволим на всеки човек да намери спасение „там“, казва Херцел.
Той бил мечтател, чиито идеи следват промените в реалността и затова бил толкова успешен лидер и визионер, казва за него Мика Халперн в рецензия за книгата на Шломо Авинери „Визията на Херцел: Теодор Херцел и основаването на еврейската държава“ (2014 г.).
Теодор Херцел започва обществената си дейност на 35-годишна възраст и умира на 44-годишна възраст. През тези девет години, пише Шломо Авинери, той трансформира идеята за еврейска държава „от такава, разпространявана от малка група образовани, но маргинални евреи, до тема в международния политически дневен ред, позиция, която тя запазва и до днес“.
Теодор Херцел поставя една идея, една мечта на картата на еврейския народ и на света.
*На водещата фотография: Теодор Херцел в Базел, Швейцария, през 1897 г. Снимка: Times of Israel
