Юдаизмът дава на нас, евреите, множество празници. Смисълът на един от тях изглежда обаче сякаш неясен – Шмини Ацерет. На Песах празнуваме свободата, на Шавуот – даването на Тората, на Ханука и Пурим – спасението от поробителите, на Рош аШана – началото на годината. Сукот, казва Тората, продължава седем дни (или осем, ако се намираме извън Ерец Исраел). Какво тогава празнуваме в осмия ден, който идва точно след Сукот и наричаме Шмини Ацерет. Извън Ерец Исраел освен това този ден се удвоява и празнуваме и Симхат Тора като втори ден.
Има един древен мидраш в еврейската традиция, който дава следното обяснение. Б-г вижда еврейския народ, който е заедно под суката, празнува заедно и се радва заедно. Това напомня на бащата, който вижда децата си заедно да празнуват и да се радват, което му носи изключително удоволствие. Когато наближава краят на това събиране, бащата решава, че иска това прекрасно празнуване да продължи още малко, и им казва: „Деца мои, останете с мен още един ден, за да мога да съм заедно с вас още малко.“
Как празнуваме този последен ден, в който сме заедно? Като празнуваме публично най-ценното, което ни е дарил Ашем – Тората. На Симхат Тора, която тази година се пада в края на Шабат, всички евреи по света ще се съберат заедно в синагогите в своите общности, ще извадят всичките свитъци Тора и ще танцуват заедно с тях, за да отпразнуват вечната връзка, която имат със своя Б-г.
Шабат шалом и Хаг самех на всички!
Шимон Цаир
