Тази седмица параша Толдот разказва за раждането и живота на двамата братя – Есав и Яков, и за избора на Ицхак за първородството и благословията. Една от най-познатите истории в Тората – Яков измамва баща си и брат си и отнема тази благословия, заради което е принуден да бяга.
Именно с припомняне на тази история започва и афтарата – допълнителната история от ТаНаХа, която тази седмица е част от книгата на пророк Малахи.
Той, чието име е останало неизяснено (Малахи означава пратеник), записва един своеобразен разговор между еврейския народ – във времето на разрушения и плячкосан Йерусалим – и Б-г. Доводите на обърканите и разочаровани хора, изгубили надежда, и всичко онова, което Б-г е видял като техни грешки и е довело до тази катастрофа.
Разговорът е сложен и някак точно както и двамата братя в парашата ни, така и тук двете страни не могат да намерят общ език – едната не крие разочарованието си от хората, които, макар да изпълняват ритуалите правилно, забравят важността на човешките взаимоотношения, а другата – отчаяна от разрухата и скръбта, не вижда надежда за нещо по-добро.
Решението и в двата текста е свързано с примера, който водещите личности дават. Яков си служи с хитрост и дори с измама и скоро самият той ще бъде надхитрен от чичо си Лаван. Свещениците в историята на Малахи са изпълнявали ритуалите си, без да вземат предвид обикновения човек, без да съзнават, че техният пример е заразителен, и много след това всички хора забравят за ангажимента си едни към други.
Така че тази седмица темата и урокът, който получаваме, са свързани с личния пример – с това, че нашето поведение бива видяно, копирано и предадено напред. И всички ние сме в тази ситуация – като родители, като хора, в нашите семейства и малки общности нашето поведение става норма. И то води до последствия – при Яков до още измами и хитрости, а във времето на Малахи – до разрушение.
Така че нека днес погледнем делата си – и какъв пример даваме с тях. И нека да успеем да видим прекрасното отражение на делата си в тези около нас, които обичаме и уважаваме.
Шабат шалом.
