Преди да започнем с тазседмичния коментар на параша Вайелех – една от последните в Тората, бих искал да ни честитя новата година. Четем тази параша в десетте дни на покаяние – дните между Рош Ашана и Йом Кипур, в които по традиция обръщаме внимание на делата ни и на хората около нас и търсим помирение и начин да подобрим живота си заедно.
И говорейки за по-добър живот, именно това е една от основните теми на тази параша. В нея за пореден път се споменава земята на Израел, която, както всички знаем, е „земя, в която извира мляко и мед“ (Второзак. 31:20). Това описание със сигурност ни напомня за благоденствие и богатство, а равините в Талмуда допълват това описание, като казват, че млякото, за което става дума, е козе, а медът – директно течащ от смокините.
Това допълнение не е случайно. Козите са символ на благоденствие в библейско време и като цяло в близкоизточните култури. Те дават мляко, дават месо и броят им често е символ за благосъстоянието на семейството.
Но същите тези мъдреци, които ни казват, че млякото на благоденствието е козе, в крайна сметка в Мишната забраняват отглеждането на кози и овце в градските и околоградските райони на земята на Израел.
Което може би е странно – защо бихме забранили благоденствието и буквалното сбъдване на библейската визия за земя, в която тече мляко? А и какво е общото между това и периода, в който се намираме.
Според френския коментатор Раши забраната е насочена към това, че макар тези животни да са били доходоносни за собствениците, те често са унищожавали ниви и поля, за да могат да се изхранят. И така мъдреците са решили да ги ограничат, за да могат да осигурят устойчивия живот в земята. За да може всички заедно да живеят в тази земя.
И това според мен е прекрасна поука, която да си вземем в тези дни на смирение и размисъл. За това дали сме готови да се откажем от удобствата и привилегиите и дори богатството си в името на обществото. В името на това да живеем заедно.
Дали е по-добре по-малко да живеят така, че отвсякъде да тече мляко и мед, или можем да ограничим „кранчето“ на млякото, но да позволим всеки да може да живее достойно. Отговорът на равините е ясен и директен – земята трябва да може да побере всички ни. И за да се случи това, трябва да се откажем от определени блага и привилегии.
Това е и моето пожелание към нас в този Шабат, а и за тази година – нека да помислим от какво бихме се лишили и дори от какво трябва да се лишим, за да може всеки да има своето място в нашето общество?
Шабат Шалом.
