Река Нил заема централно място в историята на израилтяните в Египет. В параша Шмот фараонът издава заповед всички новородени еврейски момчета да бъдат хвърляни в реката (Изход 1:22), а дъщерята на фараона намира бебето Моше, плаващо в кошница по водите на Нил (Изход 2:6).
В тазседмичната част от Тората, Вайера, Моше удря Нил с жезъла си и реката се превръща в кръв (Изход 7:20). По-късно той отново я удря, за да предизвика напастта от жаби (Изход 8:2).
Тъй като Нил е основен източник на плодородие в иначе сухия Египет, тези удари срещу реката са били особено болезнени за египтяните. Днес ние знаем, че древните египтяни всъщност са почитали Нил като божество; затова да го видят превърнат в кръв или пълен с напасти би било истинска причина за ужас и паника.
Което ни препраща към афтарaта (допълнителния текст) към параша Вайера, която представлява пророчество за падението на Египет и която също използва Нил като централен образ. Пророк Йехезкел предсказва, че Б-г ще накаже тогавашния египетски фараон, когото описва като „велико чудовище, простряно сред каналите на Нил“ (Йехезкел 29:3).
Фараонът е морското чудовище на Нил, обяснява Йехезкел, и Б-г ще го изтегли с остри куки. Той ще хвърли чудовището в пустинята, с рибите на Нил, полепнали по люспите му. Изоставено, чудовището ще стане храна за земните зверове и небесните птици (29:4–5).
Грехът на Египет, обяснява Йехезкел, е гордостта и надменността. Като твърдят: „Нил е мой и аз го създадох“ (29:9), фараонът и египтяните отричат Б-г. Това им навлича пълно разрушение. Навуходоносор, обещава Йехезкел, ще донесе гибелта на Египет: „Той ще отнесе богатството ѝ, ще заграби плячката ѝ и ще вземе трофеите ѝ; и това ще бъде заплатата за войската му“ (29:19). Египет ще остане пуст за четиридесет години.
В заключение Йехезкел заявява, че падението на Египет ще донесе сила на Израел. Това събитие ще бъде разпознато като знак, че Б-гът на Израел е истинският.
Нека този текст ни напомня за силата на вярата, за опасността от гордостта и за вечната истина, че справедливостта и смирението водят до обновление.
Пожелавам ни да не стигаме никога нивото на надменност, в която да забравим откъде сме дошли и накъде вървим – нещо, което се случва на египтяните, и да не забравяме, че и най-страшният фараон намира своя Моше, който да удари с тояга по земята и да предизвика промени.
Шабат Шалом.
